Надзорът над застрахователните услуги ще се базира на риска на компаниите

Проектът на Кодекс за застраховането предвижда изчисляването на капиталовото изискване за платежоспособност да става или по стандартна формула, която ще бъде единна за всички застрахователи и презастрахователи в ЕС, или на базата на вътрешен модел.

Вътрешният модел обаче ще се разработва по преценка на застрахователя или презастрахователя и ще подлежи на предварително одобрение от КФН.

Предвижда се и по-конкретна промяна относно капиталовите изисквания спрямо животозастрахователите, които имат и лиценз за предлагане на застраховките „Злополука” или „Заболяване”, да поддържат минимален капитал, който е равен на сбора от минималното капиталово изискване по животозастраховане и минималното капиталово изискване по общо застраховане.

По този начин ще се създаде допълнителна гаранция за тяхната финансова стабилност и за защита интересите на ползвателите на застрахователни услуги“, категорични са съставителите.

Застрахователен надзор

Освен това се урежда нов подход за осъществяване на надзора върху застрахователните дружества. Надзорът трябва да бъде рисково-базиран и да е насочен в перспектива. Това означава, че надзорният орган следва да оценява рисковия профил на компаниите от гледна точка на тяхното положение на пазара и евентуалната опасност от финансови затруднения и да определя съответните надзорни мерки, които са подходящи за предотвратяване развитието на забелязаните рискове, става ясно още от мотивите.

С проекта на нов КЗ се предлага още подробна нормативна уредба на надзора на застрахователите и презастрахователите, които са част от група. Предлага се регламентация на платежоспособността на групата, както и на надзора на системата на управление на ниво група. Целта на предлаганата уредба е да се вземат под внимание и в максимална степен да се ограничат рисковете, които възникват на равнището на групата и които могат да се отразят на стабилността на отделните застрахователи и презастрахователи в нея.

Собствена оценка на риска и годишно отчитане за платежоспособността и финансовото състояние

Освен това с транспонирането на Директивата Платежоспособност ІІ се усъвършенстват и изискванията към системата на управление на застрахователите и презастрахователите - регламентират се функциите по управление на риска, вътрешния одит, за съответствие и на актюерска функция.

В КЗ ще се регламентира задължението всеки застраховател или презастраховател да извършва своя собствена оценка на риска и платежоспособността. По този начин се стимулира отговорно отношение към собствената дейност на равнище на търговското предприятие, което трябва да организира работата си така, че да отчита рисковете, на които е изложено, и да преценява дали наличният му капитал е достатъчен за посрещане на тези рискове, гласят още мотивите.

Регламентира се също така задължението всеки застраховател или презастраховател да оповестява публично годишен отчет за платежоспособността и финансовото си състояние. Въвеждат се и нови, по-строги изисквания към документооборота на застрахователя, информационните му системи и качеството на данните, които се генерират от тях.

С цел завишаване на контрола върху финансовото състояние на застрахователите, извън изискванията на Директива Платежоспособност ІІ, се предвижда застрахователите да предоставят на КФН дистанционен достъп до периодични справки, със съдържание и формат, определени с наредба на регулатора. По този начин КФН ще може да извършва автоматизирани проверки на премийния приход и техническите резерви на застрахователите в реално време, без ангажирането на ресурс за извършване на проверка на място.

С цел гарантиране верността на финансовите отчети на застрахователите, се предлага завишаване на изискванията към техните одитори.

Предлага се да не може да бъде одитор на застраховател специализирано одиторско предприятие, ако то или регистрираните одитори в него, които ще извършат заверката, са нарушили закони, нямат правоспособност за одитор, са с отнето право за извършване на независим финансов одит на финансови отчети от държавна или обществена организация в България, както и ако са заверили неверен отчет на застраховател или презастраховател, без това да е било отразено в изразеното от одиторското предприятие мнение.

Новият КЗ ще даде възможност на застрахователите с по-ограничен обем на дейността да я извършват при сегашните изисквания, отнасящи се до финансовото състояние. Според вносителите на проекта това ще спести разходи на компаниите за адаптиране към усложнените модели за надзор на платежоспособността съгласно изискванията на новата европейска уредба.