Надзорът над застрахователните услуги ще се базира на риска на компаниите

Застрахователен договор

С проекта на кодекс се предлага доразвиване и усъвършенстване на уредбата на застрахователния договор. Целта на предлаганите промени е повишаване на защитата на интересите на ползвателите на застрахователни услуги и съобразяване със съвременните тенденции и практики в застрахователното договорно право в държавите членки на ЕС, посочват съставителите на КЗ.

Въвежда разграничението между понятието застраховащ, като лицето, което сключва застрахователния договор и представлява страна по него, и застрахования, който е титулярът на благото, предмет на застрахователна защита. В обичайния случай двете лица съвпадат, но съществуват и редица случаи, когато те са различни с произтичащите от това особености на правата и задълженията им.

За първи път се предлага уреждането на законово равнище сключването на застрахователен договор за бъдещ застрахователен интерес, което понастоящем не се допуска. Бъдещият застрахователен интерес е благо, което към датата на сключване на застрахователния договор не е възникнало, но е очаквано, дефинират понятието вносителите.

Ще може да се сключва безсрочен застрахователен договор, на многогодишен застрахователен договор, както и на договор за застрахователен период по-кратък от една година, както и автоматично подновяване на застрахователния договор, когато обаче страните изрично са предвидили това в договора, но само веднъж.

И което може би е по-важно - в интерес на ползвателите на застрахователни услуги се предвижда, че застрахователният договор трябва да определя ясно, недвусмислено и изчерпателно покритите рискове и изключенията от покритие. Предложението е направено с цел предотвратяване лоши практики на пазара, при които условията на договора са твърде общи и могат да бъдат подвеждащи за ползвателите на застрахователни услуги.

Със законопроекта за първи път се въвежда възможността за застраховане на имущество по договорена стойност. Това е фиксирана в договора парична сума, която трябва да се изплати в случай на настъпване на застрахователното събитие, без да се изследват размера на реално причинената вреда или реалните разходи за нейното отстраняване. Това ще позволи уреждане на претенциите без оспорване размера на обезщетението и ще съкрати срока за определянето му.

С цел защита на интересите на ползвателите на застрахователни услуги се предлага промяна на принципа за определяне на застрахователно обезщетение в случаите на подзастраховане при застраховането на вреди.

Предвижда се, че ако е уговорена по-малка застрахователна сума от действителната, съответно възстановителната стойност на застрахованото имущество и то погине или бъде повредено, застрахователят обезщетява пълния размер на вредата до размера на застрахователната сума. Досегашният режим предвиждаше като основен пропорционалния принцип, според който обезщетението се определя според съотношението между застрахователната сума и действителната, съответно възстановителната стойност, гласят мотивите.

Задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите – валидна и в ЕС срещу единна премия

Промени се предвиждат и в областта на задължителната застраховка „Гражданска отговорностна автомобилистите”. Предлага се срещу единна премия да се осигурява като покритието в България, държавите членки на ЕС и Европейското икономическо пространство, така и за всички държави, които членуват в системата „Зелена карта”.

Това предложение е предвидено изцяло в интерес на ползвателите на застрахователни услуги, както за практическо улеснение, така и за финансово облекчение, тъй като за разширеното покритие няма да се изисква допълнителна застрахователна премия

В проекта се допуска, когато е уговорено между страните, договорът за задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите да може да бъде сключен за срок до три години. В тези случаи обаче премията за всеки отделен застрахователен период ще се определя при сключването на договора.

Несъстоятелност на застраховател

Предлагат се промени и в областта на несъстоятелността на застрахователите, като се прави предложение ролята на синдик да се изпълнява от Гаранционния фонд. По този начин ще се гарантира по-голяма ефективност, както при извършване на ликвидацията на застрахователния портфейл, така и с оглед поемането на разходите по несъстоятелността, смятат съставителите на новия КЗ.

Досегашната практика по управлението на несъстоятелността на застрахователи показва, че физическо лице синдик няма нито фактическата възможност, нито финансовата обезпеченост да се справи с несъстоятелността на застрахователя. В практиката са констатирани случаи, в които поради изчерпване на средствата за издръжка на синдика, същият подава оставка и производството не може да продължи, като включително се осуетяват съдебни дела във връзка с реализация на отменителни искове. По този начин производството по несъстоятелност се прекратява и не може да постигне целите си да гарантира интересите на всички кредитори.

Също така се предлага изравняване на гарантираните застрахователни вземания при несъстоятелност на животозастраховател с размера на гарантираните влогове при несъстоятелност на банка. Предвидено е Гаранционният фонд да изплаща вземанията на всички лица при несъстоятелност на животозастраховател, като се гарантират вземания в един застраховател независимо от броя на вземанията на оправомощеното лице и размера им - до 196 000 лв.

С оглед избягване на рискове за държавния бюджет не се дава възможност Гаранционният фонд да използва държавна подкрепа под каквато и да е форма, като е предвидено задължение да се използват пазарни техники за управление на риска, като сключването на презастрахователен договор, се посочва още в мотивите.