БФБ е подценена и има потенциал за растеж, според анализатори

Със сигурност поради настъпилата здравна, а впоследствие и икономическа криза, американският корпоративен дълг продължава да се увеличава спрямо собствения капитал.

При публичния дълг България също е отличничка, като той достига в края на миналата година около 20% от БВП в сравнение с американския дълг, който е над моралната граница от 100%, а средното ниво за Европейския съюз е почти 80%.

Българската банкова система също е стабилна, като въпреки големите разходи за обезценки увеличава кредитирането към нефинансови предприятия с 3% на годишна база към края на първото полугодие на 2020 г.

Причината, поради която инвеститорите сякаш игнорират това предимство на българския фондов пазар, е промяната в предпочитанията им за инвестиции в глобален мащаб, а именно предпочитанието за търсене на скъпи акции, обещаващи ръст (технологичните компании като Apple, Alphabet, Netflix, Amazon, Facebооk), а не подценени акции със стабилен фундамент. Важно е да се отбележи обаче, че в период на световна икономическа криза високият корпоративен дълг може да се окаже сериозна пречка за компаниите, особено при изчерпване на фискалните възможности на държавите, в рамките на които те оперират.

Защо тогава българският пазар все още не успява да навакса потенциала си

Причината за неоптималното представяне на българския бенчмарк може да се търси логично в неговата консистенция. По сметки на анализаторите най-тежките секторни елементи в индекса са индустрия, недвижими имоти/земя, финансов сектор и фармация. Първите три са силно засегнати от кризата в световен мащаб.

Отсъствието на технологичния сектор в индекса е осезаемо, имайки предвид, че с най-голяма тежест в S&P 500 са технологичните компании, които и дърпат фондовите борси по света нагоре. От друга страна, сериозното натежаване на ИТ сектора в световните индекси е причина за размисъл, защото намалява нивата на диверсификация и излага инвеститорите на по-сериозен риск.

В същото време, макар и силно засегнати от кризата, някои от най-тежките елементи от SOFIX, като индустрия и недвижими имоти, са и тези, които формират по-голямата част от ръста в българския БВП. Логично, от тези акции можем да очакваме по-добро представяне през възстановителния период.

Друг негативен аспект, свързан с българския бенчмарк, е неубедителното представяне на Софарма АД, която формира дела на сектора фармация в индекса. Компанията изпитва трудности да компенсира сериозното ниво на ливъридж, с което оперира, с по-високи маржове на печалба дори и във времена на безпрецедентна здравна криза. Важно е да се отбележи, че SOFIX ще бъде ребалансиран през септември, което ще позволи  някои от силните компании на деня да станат част от индекса.

Разбира се, има и други фактори, които вероятно допълват високия дисконт за българските акции, като ниско качество на институциите, политическа нестабилност, сериозна нужда от наваксване при имплементацията на практиките за добро корпоративно управление при публичните компании. С влизането на България в Европейския валутен механизъм (ERM II) обаче се очаква все по-голям натиск българската политическа, икономическа и финансова система да отговарят на стандартите на другите държави от Европейския съюз. Това създава обещаваща възможност за обръщане на тренда в дългосрочен план.

Материалът има аналитичен характер и не представлява препоръка за покупко-продажба на ценни книжа!