След поредица от кризи българското земеделие се готви за бавно подобрение

2020 година беше различна. Тя донесе промени в много аспекти на личния и обществения живот и разтърси икономиките. Сега, когато годината е почти история, Investor.bg събра най-значимите събития и тенденции от политическия и икономически живот в България и по света през последните 12 месеца в специалната секция "Икономиката през 2020 г.".

Българското земеделие е важно, въпреки че формира малък дял от БВП. За много от областите в България то обаче е главен поминък. Особено за Източна България годината беше тежка. Имаше спад на рентите в Добруджа от около 50% и първи спад в цената на земята там.

Проблемите започнаха още миналата година с унищожаването на няколко свинеферми поради бума на африканската чума по свинете (АЧС). Това буквално спря опита на България да се трансформира от производител на зърно в производител на месо, т.е. да получи по-голяма добавена стойност. В сектора се говори, че в Испания има свинеферми, които произвеждат месо с българска пшеница, с български работници и изнасят месото за България. Естествено е това да става тук. Естествено е стъблата от царевица, пшеница и слънчоглед да се използват в животновъдството в България. Естествено е силните зърнопроизводители да развият съпътстващо производство. АЧС беше голям прът в колелата на земеделието. 

Коронакризата създаде стрес в цялата система, но като цяло намалялото потребление на храни е основен ефект. Последното изостри конкуренцията и например при картофопроизводителите ударът от евтиния внос беше силен.

Ударени бяха производителите на розово и лавандулово масло, както поради свръхпредлагане от увеличените в последните години площи, така и поради коронакризата, която намали потреблението на козметични продукти. Ударното засаждане на лавандула доведе до рекордни цени на земеделската земя и до рекордни ренти в Добруджа. Говори се за цени от 3 000 лв. на декар и ренти от 150 лв. на декар. Залезът на лавандулата и сушата в Добруджа свиха рентите в житницата на България от например 98 лв. през 2019 г. до 40 лв. на декар през 2020 г. Цената на земята също тръгнаха надолу. Има очаквания, че проблемите за някои фермери ще се проточат, поради съдебни искове от собственици на земя, несъгласни с намалената рента.

Като допълнение нека кажем, че 2020 г. е последна от програмния период 2014-2020 г. и това изнервя целия сектор. Идва новият период 2021-2027, който, ако е по-опростен и по-работещ, може да доведе до рязко подобрение, но това още не е съвсем ясно.

Какво се случва след толкова много проблеми?

Надеждата е, че проблемите ще доведат до поумняване, корекции и силно подобрение. Валежите през октомври - декември 2020 г. вече са над нормите. Пшеницата и ечемикът се чувстват добре.

В последните месеци цената на пшеницата на световните пазари достигна рекорд за последните 5 години и това вдъхва оптимизъм в сектора. Пазарни източници споделят, че търсенето застига предлагането, за разлика от предишните години с превес на предлагането. Може би и политиката на печатане на пари и скритата инфлация от това спомагат за повишение на цената на пшеницата.

Това може да донесе пари в сектора, на ниво едри фермери, които движат тенденциите у нас, където, за разлика от Западна Европа, доминират големите фермери.