След поредица от кризи българското земеделие се готви за бавно подобрение

Промяна може да се очаква и откъм добавена стойност, извън зърнопроизводство. Държавата облекчи процедурите за ползване на вода за напояване от собствени източници, което е добре за всички подсектори. Зърнопроизводителите, особено в Добруджа, разбраха, че трябва да търсят и други култури, да мислят за добавяне на стойност, включително с животновъдство.

Южна България може най-накрая да заложи на зеленчукопроизводство, овощарство и лозарство, а не на зърнопроизводство. В новият програмен период може би ще има силен ръст на оранжерийното производство, включително с фотоволтаични инсталации.

Повишените ренти в последните години принудиха фермерите да подобрят методите си дотолкова, че добивите на декар в последните 15 години бяха увеличени значително, но вече няма накъде. Новите сортове, механизация, торене и въобще подобренията са направени.

Лавандулата беше един опит да се излезе от зърното и да може да се дават по-големи ренти, с което да се привлече земя, но той се провали с реализираното свръхпроизводство.

Тези опити ще продължат и земеделието бавно ще намира посоките към по-голяма добавена стойност. От една страна, в огромни региони от България като Северозападна България, и въобще в Северна България, няма друг поминък. От друга страна, високите ренти изпилват маржа за фермерите и те трябва да измислят нещо, за да са конкурентни. Много от големите зърнопроизводители имат големи площи изкупена земя. Те могат да направят окрупняване чрез замени и покупки, за да създадат нужните блокове за напояване на интензивни култури.
Само че големите фермери, обработващи по 50 000 дка или повече, не са мотивирани да преминат към животновъдство и овощарство.

Мнозина се надяват, след като се намери ваксина срещу коронавируса, да се намери решение и на африканската чума по свинете (АЧС).

Земеделската земя

Факт е, че земеделската земя не успя да поевтинее през 2020 г., с изключение на Добруджа, според източници на Investor.bg. Рентите за стопанската 2020-2021 г. се запазват сравнително близо до нивата от 2019-2020 г. Например „Агро Финанс“ АДСИЦ договори с 2,5% по-ниска рента до 52,14 лв. за 2020-2021 г. за общо 132 000 дка.

"Адванс Терафонд“ АДСИЦ пък се споразумя за 1,5% по-висока рента до 40,53 лв. на декар за 171 593 декара.

Докато цената на земеделската земя е функция и на рекордно ниските лихви, които карат спестителите да търсят алтернативи за инвестиране, рентите са абсолютно пазарни и показват мощта на фермерите да печелят за себе си и за собственика на земята.

Разбира се, фермерите продължават да са основни купувачи на земя. Стойността на земята ще продължи да се движи и от субсидиите, но в условията на глобализацията всички богати държави субсидират земеделието, индустрията, иновациите, IT сектора и няма изгледи Европейският съюз да спре субсидиите за земеделието.

Свързани компании: