За първи път от 20 години насам процентът от БВП за култура намалява

Древните римляни още преди хилядолетия са определили формулата на щастието за хората - „хляб и зрелища“. И ако приемем, че хляб все пак се намира, то е време да се замислим за „зрелищата“.

Липсата на средства в държавната хазна за здравеопазване, научна дейност, образование и други важни направления сякаш изтласква на заден план проблемите, свързани с развитието на културата у нас.

Еволюцията на човечеството е дала своето отражение през годините и днес „зрелищата“ вече придобиват различна форма – театър, кино, изложби, музеи, галерии, опера. Планира се скоро страната ни да се сдобие и със съвремен музеен център, станал известен като "българския Лувър". Друг проект, чийто старт беше даден днес, предвижда преустройството на сграда в София в музей на съвременно изкуство.

Въпреки че залите на театрите са по-пълни в сравнение с предишни години, сферата на културата също има проблеми, които се налага да бъдат взети под внимание.

Необходими са ни ясни приоритети и един от тях трябва да е културата. Това каза Мартин Димитров, лидер на СДС, при откриването на кръгла маса на тема "Финансиране на българската култура - бюджет 2011 и алтернативни възможности", цитиран от БТА. Форумът е в парламента и е организиран от десницата и от Обсерватория по икономика на културата.

Мартин Димитров помоли творците за търпение, защото веднага няма да се получат магически резултати. Той призова участниците в кръглата маса за конкретни предложения и идеи, за които да се борят от СДС.

Евродепутатът Надежда Неински посочи, че днес в България има не само икономическа криза, но и безпрецедентна криза на духовността. За това вина имат и политиците, които не гледат в бъдещето, каза Неински.

Тя призова на национално ниво да се направи фонд за набиране на средства за подпомагане на културни институции за съфинансиране на проекти по европейските фондове за култура.

Диана Андреева от Обсерватория по икономика на културата направи финансов анализ на бюджета за културата през идната 2011 година. Това е първата година от 20 години насам, в която има намаляване на процента от БВП за функция "култура", посочи Андреева. По думите й за следващата година са предвидени 0,5 на сто от БВП за това перо, въпреки че в абсолютна стойност има увеличение на средствата с 10 млн. лева.

Отчетена беше липса на изпълнение на законодателните приоритети за тази година като приемане на Закон за меценатството и промени в Закона за културното наследство. Не е бил създаден и предвиденият национален фонд "Българско кино", не е въведена финансова децентрализация, липсва диалог с гилдиите, отчетоха
още от неправителствената организация.

В година на оскъдно финансиране 16 млн. лева за българския Лувър са много, тези средства могат да бъдат осигурени от европейските фондове, каза Андреева. Тя посочи, че национален фонд "Култура" трябва да бъде приоритет на министерството.

Алтернативни източници за финансиране на културата са артлото* и възможността за създаване на извънбюджетни фондове за целево финансиране, отбеляза председателят на Обсерватория по икономика на културата Биляна Томова. Тя предлага да се въведе нулева данъчна ставка за производството на културен продукт.

*Според чл. 31 от Закона за меценатството държавата има право да организира лото за подпомагане на културата при условията и по реда на Закона за хазарта.