Границите на футболния комерс

Отгоре на всичко Украйна прекали с вложенията - поне с инвестициите в бетона: според изчисленията на спортните икономисти Йорн Квитцау и Хенинг Фьогел всички инвестиции по европейското първенство в Украйна възлизат на около 11 млрд. евро, или 10,5 на сто на годишния брутен вътрешен продукт. За сравнение, през 2004 г. при Европейското първенство в Португалия делът на инвестициите от БВП е 2,7%

„Домакинството на европейско първенство е твърде голямо предизвикателство за толкова слаба страна като Украйна. Нужни бяха огромни начални инвестиции“, казва икономистът Квитцау, ръководител на отдел Икономически тенденции в Berenberg Bank.

Дори и другият домакин Полша трябваше да вложи доста средства. За да създадат изискваната от УЕФА инфраструктура, поляците са инвестирали 35 млрд. евро, или седем процента от годишното икономическо производство. При това обаче Полша се е възползвала доста от регионалното насърчаване от ЕС. 11 млрд. евро Брюксел е отпуснал само за изграждането на пътища.

Дали усилието си струва за Украйна? Експертите от Raiffeisen Research се съмняват: Парите са инвестирани лошо, преценяват те в едно свое неотдавнашно проучване. „Ние вярваме, че големите спортни събития в Украйна не са най-добрият начин да се насърчи икономическото развитие. Разходите на публичните бюджети можеше да се ползват значително по-ефикасно за преодоляване на структурните слабости на Украйна".

Но УЕФА просто пренатовари Украйна и подцени корумпираните структури в центровете на властта: когато първоначално имаше опасност правителството да проспи подготовката, УЕФА заплаши през 2010 г. дори да отнеме домакинството. След това строителните задания бяха раздадени набързо, но за сметка на прозрачността, казва Сюзън Стюарт, експерт за Украйна във Фондацията за икономика и политика в Берлин. Правителството прие през 2010 г. закон, който позволява раздаването на задания по големи инфраструктурни проекти за Европейското първенство без търгове и така договори за строителство на пътища, летища и стадиони бяха раздадени произволно.

Контрактите бяха получени предимно от проправителствени олигарси, които спечелиха доста пари от държавната хазна, разходите за строителство скочиха до небесата. "Арена Лвов" трябваше да струва 190 млн. евро, а в края на краищата цената скочи с още цели 100 млн. евро. Според съобщения в медиите стадионът в Донецк сега впечатлява с мобилни тоалетни на стойност 50 000 евро всяка.

„Елитът се облагодетелства чрез Европейското първенство за сметка на населението. Много от мерките не са устойчиви и едва ли ще помогнат на страната", казва Стюарт. Според Raiffeisen Research почти 80% от разходите са публични средства. И то при вече празни каси: дългът на Украйна се е увеличил за периода 2010 - 2011 г. с 49%.

Организационните проблеми не са изненада. В класацията Doing-Business на Световната банка страната заема 152-о място. Полша е класирана на 62-о. Особено лошо класиране Украйна има по отношение на издаването на разрешения за строеж. Тук страната е класирана на 180-о място от общо 183 страни.

Днес нищо не е останало от еуфорията на европейския футбол за експанзия на изток, която надделя при възлагането на домакинството през 2007-а. По това време номинацията на двете страни бе широко приветствана.

Бяха други времена: изглеждаше, че Оранжевата революция проправя пътя на постсъветската страна към модерна Европа. Но след това Украйна пое по друг път. Икономическото развитие през 2009 г. се сви в резултат на глобалната икономическа криза с 15%, докато Полша остана на курса на растежа и стана единствената страна в ЕС, чиято икономика продължи да расте. „Полша и Украйна се развиха по различен начин след възлагането на домакинството. Такова развитие не е желано от УЕФА със сигурност", казва Бройер.