Продажбите на ирландско уиски са скочили 4 пъти от 2002 г. досега

Експерти обаче твърдят, че причината то да разполага с пространство за ръст е, че притежава не толкова тръпчив и по-мек вкус от останалите уискита, а поради тази причина е по-охотно приеман от по-младото поколение пиячи, свикнали с алкохол като водката и рома.

А всичко това се свежда – почти буквално – до начина на производство на ирландското уиски. Обикновено то се дестилира 3 пъти, докато шотландското – само 2 пъти. Процесът на дестилиране включва кипене. Допълнителната обработка помага за придобиването на специфичния вкус – може би нежелан за онези, които харесват малко по-силното уиски, но благоприятен фактор за нежелаещите да изпитват по-силни усещания, когато става въпрос за удоволствието от напитката.

Иначе казано, ирландското уиски, приготвено на принципа на казана - със смес от малцов и немалцов ечемик в специален тип казан – се смята за напитка с повече стил и дълбочина. Мълдуун посочи марката Redbreast, което е също част от Pernod Ricard, като най-типичен пример за подобен тип уиски.

Има обаче нещо повече от вкусовия профил или интереса към уискито по принцип, което движи тенденцията при ирландското уиски в САЩ, смята Франк Коулман, вицепрезидент на Съвета за дестилиран алкохол. Това е фактът, че в САЩ като страна с дълбоки ирландски корени присъствието на ирландците се разширява с пристигането на все нови и нови в днешно време след големите заселнически вълни от XIX век. Което означава, че когато мнозина американци поемат ирландско уиски, те се наслаждават на вкуса от дома. „Това дава чувство на автентичност на масата“, твърди Коулман.

Това усещане обаче също претърпява някакъв тип трансформация. Различни и нови типове ирландско уиски бързо намират пътя си към пазара. Няколко бранда вече лансират чисто уиски, което по-често се среща в Шотландия, докато Ирландия е по-позната със своите смесени напитки, които са и по-пивки. През миналата година Bushmills пусна на пазара характерното Bushmills Irish Honey.

За новите типове определено има търсене. „Продаваме направо от цеховете“, заяви Увон Брийз, бранд мениджър в Diageo – британската компания, притежаваща бранда  Bushmills. Както може да се предположи, оттогава Bushmills произвежда доста повече от уискито с вкус на мед.

Ако има някаква ирония в това какво се случва с ирландското уиски, това е, че тенденцията определено потвърждава, че историята се повтаря.

Преди век ирландското уиски е било много по-предпочитано в различни части на света. Но ключови моменти понижават търсенето - особено сухият режим в САЩ и независимостта на Ирландия от Великобритания. „Най-големите пазари за ирландското уиски бяха Британската империя и САЩ, а изведнъж и двата пазара изчезнаха“, заяви Боб Горман, управляващ директор в Beam Inc.

Сега ирландското уиски отново е на мода, в САЩ и останалия свят. Все още обаче денят на св. Патрик е слабо вероятно да осигури силен ръст на продажбите.

Макар че ирландските брандове приветстват допълнителните приходи, те твърдят, че 17 март не е ключов за маркетинговата им стратегия. Вместо това те успяват, представяйки ирландското уиски като ежедневно питие, независимо дали чисто или като част от коктейл. „То наистина все повече се превръща в целогодишен продукт“, заяви Уейн Хартунян, вицепрезидент за маркетинга в Pernod Ricard.