Какво ще получи един български град, ако стане Европейска столица на културата

Все още не е ясно какво ще бъде финансовото участие на държавата в подпомагането на града, който от българска страна ще спечели престижната титла „Европейска столица на културата“, ако има такъв. Това заяви директорът на Асоциация за развитие на София Светлана Ломева по време на представянето на проучването „София – град на творческата икономика“, дело на Обсерваторията по икономика на културата.

Ломева разкри, че Талин, който печели титлата през 2011 г., е получил 50% от средствата си от общинския бюджет, а 29 на сто са дошли от националния. В България обаче няма регионално ниво, което да може да финансира участието в инициативата, а това означава държавата да осигури около 60% от средствата, уточни експертът.

Според Ломева подобно нещо обаче не е възможно, а е реалистично от националния бюджет да се очакват около 30% от необходимите средства.

Една изключително добра тенденция Ломева вижда в това, че бизнесът все повече насочва вниманието си към културния живот. Тя разкри, че фирмите са станали изключително активни в тази посока и предлагат множество свои пространства, които да бъдат използвани за творчески изяви.

„Както казват мнозина, ако бизнесът подкрепя една инициатива, то тя има смисъл“, допълни Ломева.

Според нея предприятията осъзнават, че чрез подобни инициативи могат да превърнат в център на внимание местата, където те правят бизнеса си. Като пример за успешни проекти тя посочи „Зона култура“ в София, която връща живот на изоставени и пустеещи градски пространства, населвайки ги с културни събития, които привличат голям поток от хора.
По думите на Ломева едва 30% от Европейските столици на културата са били успешни на европейско ниво, а ролята на София ще бъде да допринесе за развитието на тази инициатива.  Според директора на Асоциация За развитието на София градът подготвя устойчиви политики, които са развивани с времето.

„Трябва ни титла, за да постигнем това, което сме заложили“, категорична е Ломева.

Възможностите

Тя твърди, че в Югозиточния регион има културни маршрути, които не се използват, а именно те трябва да бъдат активно включени, когато става дума за кандидатурата. Те ще осигурят и така необходимата децентрализация на културните събития и дейности, тъй като голяма част от тях са концентрирани в столицата.

До момента по проекта, свързан с кандидатурата за Европейска столица на културата, са се включили общо 450 доброволци в рамките на София и Югоизточния регион. Проведени са 42 обществени дискусии, анализи и изследвания.

Едно от най-големите предизвикателства в рамките на кандидатурата Ломева вижда в липсата на достатъчно партньорства, копродукции и консорциуми в областта на културата. Според нея липсват достатъчно български проекти, които се представят на европейско ниво, а титлата би означавала точно това да се случи на практика.

Целите

Една от най-важните цели, които София и Югоизточния регион си поставят с кандидатурата за Европейска столица на културата 2019 е да се премине от създаването на календар със събития към управление на културни процеси. Това предполага активно гражданско участие в културния живот и създаването на културен капитал за града. Сред целите е превръщането на София от град в Европа в европейски град. Титлата би означава възможност за решаване на повече проблеми в сферата на културата и значително повишаване на човешкия потенциал в областта.