Стриймингът повдига нови въпроси за възнагражденията на музикантите

Тъй като приходите от музикален стрийминг растат, музикантите започват да мислят все повече за това как техните звукозаписни компании и издатели ще разпределят плащанията, свързани с тях, пише Wall Street Journal.

По принцип лейбълите плащат на музикантите отчисления за всяко изтегляне на техни песни от интернет или при всяка продажба на диск. Артистите получават между 10 и 20% от приходите в зависимост от това колко са известни. Но когато става дума за стийминг чрез Spotify или други подобни услуги, не е съвсем ясно какъв дял от приходите на лейбъла трябва да получават музикантите, особено когато звукозаписните компании понякога прибират повече пари над реалните възнаграждения, тъй като споразуменията за правата често са свързани с плащането на предварителни минимални гаранции.

Големите звукозаписни компании най-често прилагат съществуващите вече системи за отчисления и за стрийминг, но всъщност се забелязват големи различия в плащанията на различни артисти. Някои изпълнители са започнали да преговарят да запазят за себе си 50% от приходите от стрийминг. Те твърдят, че лицензирането на музиката им към подобни услуги се доближава до пускането на музикалното произведение във филм или реклама, а в такива случаи те обикновено получават половината средства. 

Всъщност абонаментните музикални услуги генерираха 1,1 млрд. долара миналата година за звукозаписните компании. За сравнение, преди година сумата беше 734 млн. долара. Данните не включват общите минимални гаранции, плащани на лейбълите, твърдят от Международната федерация на звукозаписната индустрия. Въпреки че все още е малък, стриймингът с абонаменти е най-бързо развиващият се сегмент от звукозаписния бизнес. Същевременно продажбите на дискове продължават да отбелязват спад. Онлайн продажбите също отстъпват.

Ето защо изпълнителите са по-склонни да преговарят за получаването на по-висок процент от приходите от стрийминг, отколкото за по-голям процент от парите от продажби, отчасти защото разходите за стрийминга са по-ниски, твърди музикалният адвокат Доналд Пасман.

“В момента сме в ранна фаза [на стрийминг технологията] и изпълнителите не получават парите, които мисля, че ще започнат да получават с течение на времето“, коментира той.

Един от обсъжданите въпроси включва специална част от бизнеса, наречена „breakage”. Става дума за случаите, в които средствата, които идват като авансово плащане от страна на музикалната услуга към звукозаписната компания или издателя, надвишават тези, получавани от авторски и лицензионни възнаграждения. По-трудният въпрос, който излиза на преден план, е как точно да бъдат разпределяни тези пари. 

Някои мениджъри на стрийминг услуги посочват, че е обичайно големите звукозаписни компании да изискват аванси, които са далеч по-големи от това, което те биха могли да спечелят от реалните възнаграждения от използване на музика. Въпреки че за най-успешните стрийминг услуги като Spotify е необичайно да плащат допълнително, за малките стартиращи компании тази практика не е нещо нетипично. Причината за това е фактът, че те трябва да си подсигурят правата за музиката, тъй като се борят срещу доста по-големи конкуренти.