Йога туризмът навлиза и в България

Йога туризмът, макар и плахо, все повече навлиза и в България, коментира за БТА председателят на УС на Българската асоциация за алтернативен туризъм Любомир Попйорданов.

Почитателите на този тип пътувания (от 2 до 7-8 дни) обикновено са хора над 40 години, с доходни професии, които имат нужда от по-лека активност, коментира Попйорданов. Най-подходящите места в България за развитие на йога-туризъм са Родопите, планините от Западните покрайнини, Стара планина.

Освен специалния режим на упражнения и хранене, тези къщи - малки хотели, следва да се вписват хармонично в местната природа и ландшафт, да предлагат пространство на открито и на закрито за практика и медитации и общуване, коментира Попйорданов.

Обикновено местата за настаняване са едноетажни, те са разположени сред големи зелени площи, с поглед към планински или морски пейзаж, обгърнати от тишина. Предимството на този туризъм е, че може да се практикува почти целогодишно. Любимо място са крайбрежните ивици, но заради прекалената застроеност на българското Черноморие, единствените кътчета там, които могат да отговорят на изискванията на туризма за медитация, са крайните точки на Северното и Южното Черноморие.

До няколко месеца в Априлци ще бъде сертифицирана като "зелена къща" къща за гости, специализирана за подобен вид почивка.

Другият вид туризъм, който става все по-популярен сред българите, е приключенският и особено планинското колоездене. Българинът все повече предпочита да поскита със семейството си в планината с колела през уикенда. В световен мащаб приключенският туризъм генерира 265 милиарда долара през 2013 г. по данни на Adventure Travel and Trared Association (САЩ).

Приходите от алтернативен туризъм

Приходите от алтернативен туризъм към момента са за близо 25 млн. евро, като делът им в общите туристически постъпления е близо 1%, коментира Попйорданов. Най-евтините групови пакетни пътувания с туроператор в група започват от 70 - 100 евро на човек на ден в България.

Добре позиционирани на пазара са "зелените" къщи. Сертифицирани са 30 къщи в Родопите, Пирин, Стара планина и Дунавската равнина. За разлика от миналата година, когато имаше наводнения, това лято тези къщи са пълни, коментира Попйорданов. В "зелените" къщи средната цена на нощувка със закуска и вечеря е около 55 лева на вечер на човек. В цената не влизат допълнителните услуги - планински водач, наем на велосипеди, езда на кон, занимания за деца, кулинарни ателиета и други.

Почитателите на алтернативния туризъм рядко разчитат на туристическите агенции, те се доверяват на интернет, за да открият своето заветно местенце на края на света. Това е причината в този туристически сегмент да доминират индивидуалните пътувания, като българските туристи са над 50 на сто.

Индивидуалните туристи държат дял от 60 на сто на почивките в "зелени" къщи и като цяло при алтернативния туризъм, като от този процент 45 на сто са чужденци. Според Попйорданов, за разлика от затрудненията с почивките по Черноморието, няма отлив както при индивидуалните, така и при груповите пътувания за алтернативен туризъм това лято.

Проблемът на почивките в "зелени къщи" е липсата на така наречените кръгови маршрути, които да са ясно обозначени и да предоставят възможност на почиващите без водачи на организират своето време и активности. Затова според Попйорданов България трябва да направи повече, разчитайки на средствата от новите европрограми.

Планински водачи са нужни по места, в парковите дирекции

Много често както българските, така и чуждестранните индивидуални туристи се отказват от ползването на планински водачи, първо защото това излиза по-скъпо, а най-важното - защото не са убедени какво повече ще им даде наемането на такъв професионалист, коментира Попйорданов. Според него страната се нуждае от планински водачи по места, в парковите дирекции. В много страни планинските водачи са в съответната дестинация, у нас обаче те са преди всичко в София.

Професионализмът също е сред причините да не са толкова популярни услугите на водачите. Не винаги уменията по катерене, отличната физическа форма и познаването на пътеките значат, че ставаш за водач на хора в планината. Водачите трябва да имат задълбочени познания за природата, традициите, както и качества на психолози, аниматори, умения в комуникациите, отбеляза Попйорданов.

Според него в подготвяната наредба за планинските водачи трябва да залегнат работещи механизми за контрол на дейността, което е проблем като цяло на Закона за туризма, в който са предвидени различни наказания, но липсват инструменти за налагането им.

Сега в страната има близо 15 центъра, които издават удостоверения за планински водачи, има и училище за тази професия в Черни Осъм. В момента пазарът е наводнен с водачи, които не са обучени правилно и има опасност да се създаде погрешна представа за професията, твърди Попйорданов.

Над хиляда души притежават дипломи за водачи, издадени през последните години, а сезонна работа реално има за не повече от 300 човека. Нямаме нужда от много планински водачи, а от ясна наредба, която да дефинира защо се наемат водачи, периодичността на опресняването на знания и как се контролира дейността им, заяви Попйорданов.