Сбогом на Cassini

Космическата сонда Cassini е към края на своята плодотворна 13-годишна мисия, която ще приключи с гмуркането в атмосферата на Сатурн днес, предава AFP, цитирана от БТА.

Десет от уредите на космическия апарат функционираха до последния момент, когато той се изпари. Сред тях е и спекткрометърът, който трябва да предаде данни за атмосферата на планетата. В четвъртък други уреди осъществиха наблюдения на сиянията и вихрите на двата полюса на Сатурн. 

Cassini започна своето последно спускане в 10:14 часа българско време със скорост 113 000 км/ч. Апаратът ще навлезе по-късно в атмосферата на Сатурн на височина от около 1915 километра.

Сигналът за тази маневра бе получен в Лабораторията за реактивни двигатели в гр. Пасадена, щата Калифорния, която контролира мисията, в 11:37 часа. Това закъснение от 83 минути се дължи на разстоянието, което трябва да изминат радиовълните от сондата до контролния център.

С антени, ориентирани към Земята, сондата ще навлезе в атмосферата на Сатурн в 13:31 часа българско време, което ще бъде потвърдено 14:54 часа. 

Една минута по-късно, на 1510 километра над облачния слой, връзката с Cassini прекъсна и сондата се изпари. Последният ѝ сигнал бе получен в 14:55 часа.

"Високо над облачния слой атмосферата е много разредена и е сравнима с тази, на която се намира Международната космическа станция на 400 километра над Земята", обясни пред медиите Ърл Мейз, мениджър на проекта. Но като се има предвид скоростта, с която се движи апаратът, нужни са само триене с няколко молекули от атмосферата, за да се изпари. Това ще стане за по-малко от 2 минути.

Every time we see Saturn in the night sky, we'll remember. We'll smile. And we'll want to go back. #GrandFinale #GoodbyeCassini #Cassini pic.twitter.com/6tzJ4N9Jif

— CassiniSaturn (@CassiniSaturn) 15 септември 2017 г.

"Краят на Cassini ще бъде разтърсващ момент, това беше една невероятна мисия", заяви със свито сърце Ърл Мейз. Учените са уверени, че откритията, направени благодарение на сондата, са едни от най-вълнуващите в областта на планетарната наука.

Като пуска Cassini в атмосферата на Сатурн, НАСА избягва рисковете от разбиването на сондата върху някои от луните на тази планета, където може да съществуват форми на живот, като например Енцелад. По този начин тези небесни тела ще бъдат предпазени от евентуално заразяване.

Същата съдба американското космическо ведомство отреди на орбиталния апарат Galileo "Галилео" през 2003 година, който беше потопен в атмосферата на Юпитер. Така бе предпазена луната му Европа, която има голям солен океан под дебела ледена обвивка. Там също биха могли да съществуват форми на живот.

Cassini е съвместен проект на НАСА, на Европейската космическа агенция и на Италианската космическа агенция. Последните две космически ведомства конструираха малката сонда "Хюйгенс", пренесена от "Касини". "Хюйгенс" се спусна на Титан през месец декември 2004 година. 

Мисията струва 3,9 милиарда долара, от които НАСА финансира 2,5 милиарда долара, а останалите средства бяха осигурени от европейското и италианското космическо ведомство.  

What happens next for #Cassini's data and members of our team? https://t.co/dbi4euc9Wd pic.twitter.com/YbhSzO8nvN

— CassiniSaturn (@CassiniSaturn) 15 септември 2017 г.