Къде са „напечатаните” от Федералния резерв 2 трлн. долара?

Къде са „напечатаните” от централната банка на САЩ пари? Дали не са напуснали границите на най-голямата икономика в света, тъй като все пак американският долар е световна валута и като такава служи за средство за плащане и измерване на стойността на различни стоки като петрола, златото, медта, алуминия, оловото, цинка и др.

От друга страна цените на последните от дъното на финансовите пазари от март 2009 година наваксаха голяма част от изгубената си стойност. Дали 2 трлн. долара чисто нови парични средства не са издули цените на финансовите активи, формирайки нови балони?

Отговорът на поставените по-горе въпроси се крие в пасивната част на баланса на Федералния резерв. На практика огромната част от новонапечатаните около 1,9 трлн. долара са „паркирани” във ФЕД под формата на свръхрезерви от американските банки (excess reserves). По данни на ФЕД, към края на юни 2011 г. 1,588 трлн. долара, или 95% от общите резерви на банковата система са свръхрезерви, а останалите 5% са Минимални задължителни резерви (МЗР) (Графика 4).

Последните представляват процент от депозитната база на банките, които същите са длъжни да държат на депозит в централната банка. Тоест, за да се увеличат МЗР, трябва да се увеличи кредитирането, което създава съответстващо му нарастване на депозитната база – процес, който е известен като „паричен мултипликатор” и продължава дотогава, докато не се изчерпят свръхрезервите на банките.

В действителност обаче наличието на свръхрезерви, и то в такива големи размери, говори, че паричният мултипликатор не работи и причината за това е, че ФЕД започна да изплаща лихва върху общите депозитни резерви на банковата система от октомври 2008 г., която лихва е равна на таргетираната основна лихва по федералните фондове[1]. 

Графика 5 показва как паричният мултипликатор пада от средно 8,5 преди кризата до 3 към края на юни 2011 година, което означава, че 1 долар, създаден от централната банка, генерира по-малко парично предлагане.

Графика 4 – Минимални задължителни резерви и свръх-резерви (excessreserves) на банковата система на САЩ във ФЕД

Източник: Federal Reserve Statistical Release

Графика 5 – Паричен мултипликатор, изчислен като частно на Паричното предлагане M2 и Паричната база (Monetary Base)

Източник: Изчисления на автора по данни на ФЕД и Блумбърг