След Съвета по сигурността: Има нужда от допълнително финансиране за антидрон системи

Констатирани са сериозен дефицити по отношение на наличието на антидрон системи, с които България поетапно трябва да се снабди. Набелязани са мерки да се приоритизират обектите и поетапно да се снабдят с антидрон систем. Това обявиха министър на отбраната Димитър Стоянов и вътрешният министър Иван Демерджиев след заседание на Съвета по сигурността към Министерския съвет, свикано от премиера Румен Радев.

Допълнително финансиране за антидрон системи

Стоянов посочи, че е представил в своя доклад нуждата от допълнително финансиране за закупуване на антидрон системи, както и за отпускане на целево финансиране за изграждане на системи за видеонаблюдение и системи за съвременна охрана.

Относно закупуването на допълнителни антидрон системи Стоянов уточни, че са в процес на преговори. „Очакванията са не за десет системи, а за повече, в зависимост от финансовите параметри. Нашата идея е до края на годината е да имаме сключени договори. Системите ще бъдат разположени във военните формирования извън населените места, най-вероятно от следващата година ще започнем да ги получаваме“, каза министърът, цитиран от БТА.

Относно размера на необходимото допълнително финансиране Димитър Стоянов каза, че предстоят разчети. По един от проектите по SAFE има заделени 80 млн. евро, но това е крайно недостатъчно за покриване на всички стратегически обекти в страната, каза още министърът.

През август от МО съобщиха, че са получили две антидрон системи, закупени от американската компания AXON, както и че предстои получаването на още две.

Мерки за охрана на стратегическите обекти

Обсъдено е състоянието на складовете и производствените бази за боеприпаси и взривни вещества, съобщи вътрешният министър Иван Демерджиев. Той уточни, че ще се предприемат и по-силови охранителни действия спрямо охраната на фирмите, произвеждащи оръжия и боеприпаси.

„Има екипи на Министерство на отбраната и ДАНС, които ще обследват обектите и ще дадат предписания за повишаване нивото на защита на фирмите и военните заводи за боеприпаси. Съвместни екипи на МВР и Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) обследват тези места и ще дадат конкретни предписания за повишаване нивото на защита“, каза Демерджиев.

Тече разследване и по двата инцидента с обекти на „ЕМКО“, заяви Демерджиев в отговор на въпрос. Обследват се и версиите за външна намеса, каза той. Според него е тревожно, че се откриват проблеми при съхранението на взривните вещества и боеприпасите, както и по отношение на ефективността на охраната на обектите.

По-рано миналата седмица министърът на отбраната Димитър Стоянов заяви по време на парламентарния контрол, че страната ни няма да се е включи в антидрон инициативата на НАТО, тъй като вече изпълнява сходен проект по линия на ЕС и това би разпиляло ограничените финансови възможности на Министерството на отбраната.

Той беше попитан от депутата от „Демократична България“ Атанас Славов към кои от новите инициативи от High Visibility Projects на НАТО, започнати през 2025 – 2026 г., Министерството на отбраната е заявило интерес или планира да се присъедини. В питането си депутатът припомни, че на срещата на НАТО през юли в Анкара е обявена антидрон инициатива. „Бихме ли се включили в тази антидрон инициатива на НАТО, независимо че имаме и някакви други проекти, които осъществяваме?", попита Славов.

Министърът на отбраната увери, че България ще участва в инициативи, които военната експертиза сметне за необходими и където разполагаме с финансов ресурс. „Ние не можем да си позволим с наличния финансов ресурс да участваме в две инициативи със сходен характер“, каза Стоянов, цитиран от БТА. По думите му това дублиране „не носи кой знае колко принадена стойност, ако ние участваме във всички възможни проекти“.