Ще доведе ли поскъпването на лития до унищожаване на търсенето му?

Въпреки че всички наблюдават цената на петрола и това колко високо може да стигне, една друга стока, която сега се смята за жизненоважна за нашето бъдеще, се сблъсква с много по-нажежено рали. Миналата година цените на лития се повишиха с около 400 процента и продължават да растат. Някои анализатори очакват те да достигнат своя връх тази година, но тъй като предлагането твърде бавно отговаря на стабилното търсене, този пик далеч не е сигурен. И това може да забави енергийния преход, който попада в центъра на екологичните стратегии на редица държави, пише за Oilprice Ирина Слав.

Американският автомобилен концерн Tesla повиши цените на електрическите си коли няколко пъти от началото на годината. Въпреки че компанията обикновено не посочва причини за тези си действия, главният изпълнителен директор Илон Мъск по-рано този месец се оплака от високите цени на суровините и нарушените вериги на доставка.

В интервю с група притежатели на електромобили Tesla Мъск каза: „Фабриките в Берлин и в Остин са гигантски пещи за пари в момента“, добавяйки, че се притеснява как Tesla ще поддържа тези фабрики да работят, без да фалират.

Инфлацията при суровините е повсеместна в момента, но при някои стоки тя е много по-силно изразена и литият е една от тях. Според Wall Street Journal една от основните причини е моделът на ценообразуване за лития. 

Спот цените за най-популярните форми на литий - литиев карбонат и литиев хидроксид - са се повишили пет пъти през последните 12 месеца, пише Стивън Уилмот от WSJ. И все пак това не привлече толкова внимание, колкото ралито на цените на петрола, което в абсолютно изражение беше много по-скромно, защото няма особен интерес на спот пазара на литий. И това, твърди Уилмот, може да е част от причината производителите на литий да не бързат да увеличат предлагането в отговор на силното търсене от страна на производителите на електромобили.

В момента голяма част от лития по света се продава директно от производители на потребители на фиксирани цени, далеч по-ниски от тези на спот пазара, обяснява Уилмот. Но все по-голям брой договори сега се насочват към спот пазара на литий, за да отразяват разликите в обемите или в качество. Следващата стъпка: пазарът на фючърси.

Достигането на фючърсните пазар означава, че търговията с литий се е развила и е узряла или има достатъчно стабилно търсене, за да се гарантират бъдещите покупки, достатъчно големи, за да подтикнат разширяването на добива и на нови разработки.

И все пак един фючърсен пазар също ще се нуждае от бенчмаркове, а това може да е трудно. Защото най-големият пазар на литий в момента е Китай.

Съществува и факторът „време“. Зрелите пазари не се развиват за една нощ, дори когато търсенето на стоката е толкова голямо, колкото търсенето на литий в момента. Дори тогава ще отнеме време, докато предлагането навакса изоставането, след като този пазар се развие.

Миналия месец Goldman Sachs предизвика възмущение, като обяви край на бичия пазар на литий, заявявайки, че е имало „фундаментално погрешно ценообразуване [което] от своя страна е генерирало огромен отговор на предлагането много над тенденцията при търсенето“. С други думи Goldman твърди, че предлагането вече надхвърля търсенето.

Естествено, това предизвика реакции, сред които и бележка от Benchmark Mineral Intelligence, фирма, която проследява батерийните метали. Сред основните причини, като проблемите с качеството с голяма част от наличния литий и геоложките предизвикателства при новите доставки, Benchmark също отбеляза цените.

„Няма единна цена за лития“, пише Benchmark по-рано този месец, цитирана от Mining.com. Тя обяснява, че фактът, че голяма част от търговията с литий се извършва при фиксирани договори, докато има спот пазар, работещ паралелно, означава, че ще мине известно време преди спот цените и фиксираните цени да започват да се доближават. Докато това не се случи, дисбалансът между търсенето и предлагането вероятно ще остане значителен.