Персонализираната медицина не е екзотика в България

Как у нас може да се осигури ресурс за този вид терапия?

Това е първият въпрос, който трябва да решим. Мисля, че първите стъпки и добри знаци вече са налице и то в рамките само на година. Защото само преди година и половина, дори специалисти, бяха скептични за прилагането на персонализирана медицина у нас заради липсата на ресурси. Само в рамките на този период сме свидетели, че екипът на НЗОК вижда в този тип лечение, там където е приложим, адекватен и рационален подход за оптимизиране на публичния ресурс, подобряване на медицинския резултат и повишаване на ефективността на здравната система. Здравният фонд има разбирането, и това е огромен напредък, че персонализираната медицина не е екзотика. Досега тази медицина е навлязла предимно в онкохематологията и онкологията и благодарение на нея част от заболяванията, които бяха като смъртна присъда за пациента, се превръщат в хронични заболявания.
 
Лечението с продуктите на персонализираната медицина не означава, че средствата за лечение, които държавата отделя, ще бъдат по-малко, защото тези пациенти по-дълго ще бъдат лекувани. По данни на Световната коалиция за персонализирана медицина в САЩ от 1996 г. до 2014 г. благодарение на иновативното лечение на прицелната терапия при онкологични заболявания, преживяемостта от средно шест месеца от поставянето на диагнозата до смъртния изход за пациента, вече е над пет години. В този смисъл не можем да кажем, че ще се заделят по-малко средства за здравеопазване. Но позитивите са огромни – имаме хора, които се връщат към обичайния си начин на живот, на работа и т.н., тоест пести се от косвените разходи и в крайна сметка се повишава преживяемостта и качеството на живот на пациентите.
 
Пациентите също ще плащат по-малко за лечение от джоба си, защото ще пестят от медикаменти срещу нежеланите реакции и от разходи за допълнителни здравни грижи. Досега разходите за съпътстваща диагностика се поемаха най-често от фармацевтичните компании, или по-рядко от пациента. Липсата на регламент, обаче, често компрометираше правилния диагностично-лечебен процес.

Какви са световните тенденции в персонализираната медицина?

Прилагането на принципите на персонализираната медицина е световна тенденция, тъй като ефективността на лечението е много по-висока. Независимо, че е навлязла досега предимно в онкологията и онкохематологията лекарствени продукти за персонализирана терапия се разработват и за други области. Неслучайно за 2014 г. 40% от новорегистрираните медикаменти са за индивидуализирано лечение и се очаква всяка измината година ръстът да е 70%. От лекарствата, които са в последна фаза на клинични изпитвания, над 50% са за персонализирано лечение. Разработката на такава терапия е свързана с огромни инвестиции и доста време – около десет години от идеята до пускането на пазара. Резултатите от всяко клинично изпитване за тези лекарствени продукти се отразява дори на котировките на акциите на компаниите на борсата, защото това е показател за евентуалните бъдещи положителни резултати от разработката.
 
От гледна точка на инвестициите има и друг момент – възможността за коопериране между отделни компании – диагностична и фармацевтична при стриктна синхронизация на процесите. Това е валидно особено за малки компании, които имат идея и научен потенциал за разработка на продукт, но не разполагат с ресурс и не могат да инвестират. В този случай в коопериране с голяма компания продуктът може да бъде разработен и да достигне до пазара.
 
Кой е най-краткият път да приложим в България достиженията на персонализираната терапия?
 
На първо място формиращите здравната политика у нас трябва да бъдат убедени, че от това има полза. Второ – хората, които взимат решение за финансовото обезпечаване на лечението, да са достатъчно добре информирани за ползите и за правилния начин на приложение на този вид лечение. Важно е и обществото да бъде правилно информирано, защото става въпрос не за субективен избор, а за обективна преценка кое лечение би довело до най-добър резултат за конкретния пациент. Не на последно място е нужен стриктен контрол.
 
Кои са пречките пред прилагането на индивидуализираната терапия в България?
 
Няколко са и едва ли могат да бъдат степенувани по важност - все още недостатъчното разбиране, че това направление оптимизира разходите за здравеопазване и повишава ефективността на здравната система. Второ – ресурсното и кадрово обезпечаване на процеса и регулаторната рамка с оглед намирането на най-правилният работещ механизъм. Вече има определени стъпки, които ни настройват оптимистично, като опитите за насочване на лекарствени отстъпки към съпътстващите генетичните и биомолекулярни изследвания. Има нужда и от прецизиране на някои текстове от Закона за лекарствените продукти, както и промени в някои подзаконови разпоредби в краткосрочен план.
 
Защо е необходима Стратегия за развитието на персонализираната медицина у нас?
 
Необходима е национална стратегия за развитието на персонализираната медицина, защото това е процес, а не еднократен акт. Подходът трябва да е комплексен и отнесен до всички структури на здравната система. Затова е необходимо да се дефинират конкретните стъпки на всеки етап и да бъдат синхронизирани със съществуващата регулаторна рамка. Нашето предложение е стратегията да е на два етапа, като в края на първия етап през 2018 година да се направи оценка на свършеното. На втори етап да можем да разчитаме на по-широко навлизане на този клон на медицината.

Здравният дебат се провежда с любезното съдействие на Новартис България, Астра Зенека, МБАЛ „Доверие“ и „ПроДуКт – Проджект Дивелъпмънт Кансълтинг“ АД. Институционални партньори са Елана Финансов холдинг, Ърнст и Янг България, Индустриален Холдинг България и Германо-Българска индустриално-търговска камара.