Р. Янкова: До 2020 г. младежката безработица трябва да намалее до 7%

- Как се разпределят тези младежи по отделните мерки и програми?

75 хиляди младежи следва да получат изготвен индивидуален план за действие, около 14 хиляди – да бъдат включени в мотивационно обучение, 7500 души да бъдат устроени на работа на несубсидирана заетост (първичен пазар) и около 11 хиляди – да бъдат включени в различни форми на субсидирана заетост - включително стажуване, чиракуване и други. Друга група – 21 хиляди ще бъдат включени по програми и мерки на оперативната програма, свързани с обучение на работното място, квалификация и други.

- Каква е ролята на трудовите посредници?

Във всички бюра по труда има определен трудов посредник, който е обучен да работи само с младежи, така че всеки, който иска съвет или посредничеството на държавата, ще може да се обърне към този съветник. Списъкът с медиаторите вече е на сайта на Агенцията по заетостта.

- Как работодателите ще бъдат мотивирани да участват в „гаранцията за младежта“?

Една от първите мерки, които социалното министерство предприе е да им предостави актуална информация за броя на безработните младежи, които са регистрирани в бюрата, за тяхната квалификация. Идеята е работодателите директно да се обръщат към бюрата по труда и да наемат младежи.

- На какви групи са разделени мерките, по коя мярка как се кандидатства и колко средства ще може да получи един работодател?

„Гаранция за младежта“ включва две големи групи мерки – дейности по информиране и консултиране (работа основно с младежи) и квалификация и заетост (работа с обучителните институции и с работодателите). В рамките на тези групи има основни дейности – по мотивиране и консултиране, мобилност, субсидирана заетост, квалификация и предприемачество.

С национално финансиране всеки работодател в рамките на своето населено място, където има намерение да наеми младежи, може да се обърне към бюрото по труда и да уточни от какъв тип подпомагане има нужда. В зависимост от нуждите и изискванията си той би могъл да кандидатства по някоя от предлаганите програми. Одобрението на работодателите се извършва на местно ниво от тристранен съвет.

По ОП „Развитие на човешките ресурси“ работодатели могат да кандидатстват и по други схеми – за ново работно място, първа работа, осигуряване на стаж. А работодатели, които имат възможност сами да наемат младежи без определено възмездяване от държавата, директно се обръщат към трудовите посредници в бюрата по труда, които консултират работодатели. Бюрото по труда безплатно провежда интервюта и прави подбор.

Ако работодател иска да се възползва от субсидирана заетост при наемане на младежи, задължително трябва да уточни по коя мярка кандидатства и да изиска от бюрото да му изясни какво точно финансира тази програма или мярка. Защото има програми, които финансират само заплатата, а осигуровките остават за сметка на работодателя. Има и програми, по които се субсидират както осигуровки, така и заплати – това са обикновено тези, при които се предоставя стажуване.

При субсидираната заетост има и друг момент – ако се покриват и заплати, и осигуровки, работодателят има ангажимент още шест месеца да запази заетостта за младежа.

По други мерки работодател може да получи средства за транспорт, ако той извозва работници до предприятието от други населени места. От средата на годината ще има възможност и за субсидиране на повишаване на професионалната квалификация на служителите. По тази схема ще им бъдат предоставени не по-малко от 75% от реалната стойност на обучението.

По друга програма работодателят ще има възможност да направи заявка, ако има нужда от определен вид квалифицирана работна ръка, но няма такива лица на пазара на труда. В този случай кандидати ще бъдат обучени, като държавата поема на сто процента обучението.