За Мъск и другите изпълнителни директори от САЩ, посетили Китай, мълчанието е злато

Демонстрация на ангажираност

Въпреки че президентът на САЩ Джо Байдън заяви миналия месец, че очаква размразяване на отношенията с Пекин „много скоро“ , не може да се отрече, че напрежението се е повишило тази година по някои теми , включително при ограничаването на износа на полупроводници от САЩ и опасенията за сигурността на данните.

Въпреки това, след три години на сурови ограничения заради коронавируса, които възпрепятстваха посещенията в Китай, чуждестранните изпълнителни директори изглеждат нетърпеливи да демонстрират ангажираност.

Сред пътувалите до страната през последните месеци изпъкват имената на Тим Кук от Apple, Патрик Гелсингер от Intel, Мари Бара от General Motors, Стивън Шварцман от Blackstone и Джейми Даймън от JPMorgan.

Шестдесет и седем чуждестранни бизнес лидери присъстваха на форума за развитие на Китай по-рано тази година, въпреки че това все още е с 20 по-малко, отколкото през 2019 г.

„Идеята е, че трябва да покажете достатъчно ангажираност към китайския пазар, ако играете там“, коментира Кристофър Джонсън, президент на China Strategies Group, консултантска компания за политически рискове.

В същото време бизнес лидерите трябва да направят това, "без да предизвикват тревога пред правителството на САЩ, а това е много трудна задача“, добавя той.

Малкото публикувани коментари на американските изпълнителни директори бяха в съответствие с позицията на Байдън, че той не се стреми да раздели двете най-големи икономики в света.

Министерството на външните работи цитира Мъск да казва, че е против отдалечаването на икономиките на САЩ и Китай, които той описва като "сиамски близнаци".

Даймън от JPMorgan посочва на срещата на върха на JPMorgan Global China миналата седмица, че предпочита „намаляването на риска“ между Изтока и Запада , а не отделянето, споделя източник, присъствал на събитието.

Даниел Ръсел, вицепрезидент по международната сигурност и дипломация в Института за политика на обществото в Азия, заяви, че разликата между премахването на риска и отделянето е фина, но важна.

Това "показва ясно, че проблемът е управлението на риска от зависимост от Китай, а не решимостта да се раздели света на две конкуриращи се сфери“, изтъква Ръсел.