Великобритания има още много работа, преди да постигне водородна икономика

Компанията-майка на Jaguar Land Rover, индийският концерн Tata Motors, скоро трябва да финализира сделка за изграждане на завод за електромобилни батерии на стойност няколко милиарда паунда във Великобритания.

Тази новина е добре дошла за британската автомобилна индустрия, която се сблъсква с масов отлив на инвеститори. Ако автопроизводителите успеят да разработят превозни средства с водород и нужната инфраструктура наред с електромобилите, това може да създаде водородна икономика, предлагаща разходи за гориво, които ще бъдат значително по-ниски от днешните цени на бензина и дизела, пише The Conversation.

Британските производители на автомобили се опитват да се ориентират към променящите се глобални изисквания. Повече от 300 млн. електрически превозни средства ще са необходими до 2030 г., ако светът иска да достигне целта за зануляване на въглеродните емисии до 2050 г., изчислява Международната агенция по енергетика (МАЕ).

Ако приемем, че средният капацитет на батерията е 60 киловатчаса (стандартът, базиран на батерията на Tesla Model 3), общо 18 млн. мегаватчаса ще са необходими за захранването на тези електромобили до 2050 г. Това ще изразходва близо 10% от общите известни глобални находища на литий.

Въздействието върху околната среда и обществото от подобен добив и сегашното ниско ниво на рециклиране на минерали от употребявани електромобилни поставят сериозни предизвикателства пред способността на света да премине към електромобили преди 2050 г. Ето защо средствата за производство на превозни средства, задвижвани с водород, трябва да бъдат разработени заедно с тези за електромобили.

Като алтернатива на двигателя с вътрешно горене и електромобилите с батерии превозните средства, задвижвани с водородни горивни клетки (HFCV), се захранват чрез генериране на електричество от водород с помощта на устройство, наречено горивна клетка. Те предлагат голям пробег и се зареждат по-бързо от електромобилите, което прави HFCV практичен вариант за пътуване на дълги разстояния и удачни за тежкотоварни превозни средства.

Водородните зарядни станции обаче са скъпи за изграждане и за експлоатация. Размерът на инвестициите варира от 1,5 млн. до 2,5 млн. долара в сравнение с цената на една бърза зарядна станция, която е не по-голяма от 150 хил. долара.

Освен това очакваните годишни текущи разходи за електролизна станция за зареждане с водород са между 30 и 35 долара на киловат спрямо 2 до 6 долара на киловат за стандартна електромобилна станция.

Това вероятно обяснява защо към март 2023 г. във Великобритания има само 11 обществени водородни станции в сравнение с повече от 57 000 обществени електромобилни станции.

Наистина, при сегашните условия само 0,01% от колите ще работят с водород до 2050 г.

Но някои анализи показват, че водородът може да се използва за декарбонизиране на тежките превозни средства за транспорт на дълги разстояния. И оттам може да се развие водородната икономика на Обединеното кралство.