Строителната продукция се върна на нивото от 2006 г. заради кризата

С 12,6% се е свила строителната продукция през 2013 г. спрямо предходната 2012 г., като при сградното строителство е отчетен спад от 10,3%, а при инженерното – 15,5% съобщи на дискусия за обществените поръчки председателят на Камарата на строителите в България Светослав Глосов.

За тази година, заради последствията от кризата, се очаква обемът на строителната продукция да достигне около 6 млрд. евро, което е на нивото от 2006 г., коментира Глосов.

През миналата година делът на строителния сектор от брутната добавена стойност се е свил до 5,6% от 6,1% през 2012 г., отчете още Глосов.

Рисковете пред строителния сектор остават и през тази година и не се очакват условия за значително подобрение, подчерта той и допълни, че строителният сектор продължава да разчита основно на обществени поръчки, за да работи.

Глосов каза още, че браншът продължава да се сблъсква с прекомерни и дискриминационни изисквания, заложени от възложителите на обществените поръчки. Той призова управляващите да работят в посока привличане на чужди инвестиции, търсене на трети пазари за българските строители, по-доброто усвояване на европейските средства, както и за повече държавни инвестиции.

Законът за обществените поръчки

Вицепремиерът Даниела Бобева посочи, че предстои да се пише нов Закон за обществените поръчки заради новата европейска директива за обществените поръчки и концесии. Това стана ясно още в началото на този месец, след заседание на парламентарната комисия за еврофондовете.

Новата евродиректива ще трябва да бъде пренесена в националните законодателства на държавите от Европейския съюз (ЕС) до две години след обнародването ѝ в Официалния вестник на ЕС, обясни Бобева.

По думите ѝ страната ни е добре подготвена за въвеждането на документа в националното ни законодателство, тъй като и в последния законопроект за изменение и допълнение на сегашния закон се въвеждат 17 от членовете във въпросната нова директива.

Вицепремиерът подчерта, че Еврокомисията иска новият закон да е рамков и всеобхватен, но според правителството трябва да има ясни, специфични правила за обществените поръчки в отделните сектори от икономиката. Обмислял се е и вариант за написването на отделни секторни закони.

След окончателното приемане на сегашните промени в Закона за обществените поръчки предстои да бъде написан и правилник за прилагането му, както и да се доизглади подзаконовата рамка, която ще регламентира търговете в строителния бранш.

Даниела Бобева посочи, че ще се пише и нов закон за публично-частното партньорство, след като съществуващият  беше отменен. До приемането на новата рамка ще се работи по схемата на концесиите.

Електронните търгове

Електронизацията на обществените поръчки се възприема в голяма степен като инструмент за намаляване на корупцията и административната тежест за изпълнителите на обществени поръчки.

В момента в Европа 5-10% от обществените поръчки се провеждат в електронен формат, коментира Бойко Великов, директор на Центъра за превенция и противодействие на корупцията и организираната престъпност (БОРКОР).

Елеонора Николова от БОРКОР подчерта, че съгласно новата директива за обществените поръчки и концесии Еврокомисията цели до 2017 г. изцяло да се премине към електронни търгове. Предвижда се и въвеждането на т. нар. „европейски паспорт“ за обществените поръчки, което ще позволи по-лесното участие в процедури в други държави.