Българите търсят предпазливо алтернатива за спестяванията си

Банковата система в България в момента е привлякла твърде много средства, търсенето на кредити остава по-слабо и затова посоката на движение на лихвите по депозитите ще продължи да е надолу. Тези песимистични прогнози обаче едва ли биха разколебали класическия български спестовник до степен да се откаже от банковите влогове, обяснява в интервю за БТА председателят на Асоциацията на кредитните консултанти Тихомир Тошев.

Българинът е склонен да има сигурни пари, затова ще продължи да заделя в банка, въпреки че не му носи никаква доходност и ще го прави и догодина, когато инфлацията се засили и някои от депозити ще получат отрицателна доходност, коментира спестовността ни Тошев.

Спестяване чрез недвижимост

За част от българите най-популярната алтернатива, която би им носила доходност, е покупката на недвижими имоти, допълва експертът. По думите му от началото на годината има засилено търсене на имоти с цел отдаване под наем.

Според експерти от сектора на недвижимите имоти подобна сделка би могла да носи средна годишна доходност между 3 и 6 на сто в зависимост от мястото и вида на имота и е по-добра от това да държим парите си на влог.

Ако погледнем последните данни на Агенцията по вписвания като ръст на броя на сделки, най-вероятно тази година ще приключи с около 10 - 12 на сто ръст на сделките с недвижими имоти спрямо предходната, коментира Тошев. Според различни анализи около 20 на сто от тези сделки са с цел инвестиция, допълни експертът.

Взаимните фондове

Взаимните фондове по цял свят са основната алтернатива на депозитите и интересът на българина към тях предпазливо започва да се увеличава, смята председателят на Асоциацията на кредитните консултанти.

При нискорисковите фондове, при които вероятността да се загубят средства е минимална, доходността е средно между три и осем процента, при балансираните - между 20 и 30 на сто доходност, а при високорисковите доходността може да е над 60 на сто, като съответно и рискът да се загубят парите също е голям.

От началото на годината около 150 млн. лева са вложени във взаимни фондове. Експертът препоръчва да бъдем предпазливи при подобни вложения, да съберем предварително информация за фондовете и да не очакваме, че до три - четири месеца те ще ни донесат очакваната доходност. Тя се появява в рамките на година до три. Експертът препоръчва да се започне с малка сума - до 1000 лева, като целта е да се натрупа опит, като се следи паричното движение и едва след това да се рискува с по-големи суми.

Към момента българите предпочитат да влагат в нискорисковите фондове, следвани от балансираните, а най-малко са "авантюристите", желаещите да вложат парите си във високорисковите взаимни фондове, като обикновено това са добре подготвени хора, запознати с всички рискове, коментира експертът.

Според него предпазливостта на българина се обяснява с живота през годините на прехода и със сблъсъка му с финансовите пирамиди, фалитите на банки, хиперинфлацията.

Не е така обаче в Чехия и Полша, където взаимните фондове бързо навлязоха и се радват на голяма популярност, коментира Тошев. По думите на експерта и у нас това ще се случи, но ще отнеме няколко години.

Влагането на парите в собствен бизнес

През следващите няколко години част от депозитите ще излязат от банките за стартиране на собствен бизнес, посочва Тихомир Тошев. Българинът вече преживя няколко вълни на предприемачество в различни периоди, когато се виждаше, че пазарът расте, а потреблението се повишава, освен това мнозина споделят теорията, че е най-добре сами да са си началници, мотивира прогнозите си Тошев. По думите му вече се наблюдава интерес към покупка на малки квартални магазини за плодове и зеленчуци или за бързооборотни стоки, интерес има и към евросубсидиите в селското стопанство.

Друга възможност за спестовниците е директната игра на борсата, която обаче експертът препоръчва да се прави само ако сме подготвени. Освен това, по думите му, все още не е толкова добро представянето на компаниите на борсата ни.