Жилищният пазар през 2019 г.: Плавен преход към нормалност

Балансиран пазар със забавяне на ръста на цените и увеличаване на времето за сключване на сделки. Така изглежда жилищният пазар у нас в края на 2019 г. според оценки на агенции за недвижими имоти и строителни предприемачи. Те обаче контрастират с усещанията на мнозинството от хората (59% според анкета на Investor.bg), които смятат, че цените на жилищата са неоправдано високи и на пазара се формира нов балон.

Една от причините жилищният пазар у нас, най-вече този в София, да предизвиква толкова силна полемика е липсата на достатъчно информация за него – Националният статистически институт публикува само индекси за цените на жилищата, без да предоставя по-подробни данни, а Агенцията по вписванията оповестява тримесечни данни общо за сделките с имоти, без да уточнява колко от тях се отнасят конкретно за жилища. Агенцията публикува и общи данни за сделките с ипотечни кредити, без да разграничава рефинансиранията, новите и повторно вписаните задължения. Заради недостатъчната информация за пазара миналата година консултантската компания JLL нареди страната ни сред полупрозрачните жилищни пазари в света, а други международни компании, анализиращи имотната индустрия, изключиха България от докладите си.

Цени на жилищата

След няколко години на спад и последвалата стагнация през 2014 и 2015 г. жилищният пазар в София навлезе във фаза на бърз ръст на цените. Общо за периода между 2010 и 2018 г. те са се увеличили със 17,15%, сочат данни на Евростат. От миналата година обаче темповете на поскъпване на жилищата започнаха да се забавят до 6,6% на годишна основа, а тенденцията продължи и през тази година благодарение на нарасналото предлагане, което вече застига търсенето. Това накара някои агенции за недвижими имоти да обявят, че ръстът на цените е достигнал предела си и да очакват задържане на достигнатите нива и дори лек спад догодина.

Средната цена на квадратен метър в София към третото тримесечие на 2019 г. е 1088 евро, а средната крайна покупна цена достига 89 307 евро, сочат данни на Bulgarian Properties. Най-скъпите квартали за покупка на двустайно жилище са „Яворов“ и „Иван Вазов“, където цената на квадратен метър надхвърля 2000 евро, показва справка в специализирания сайт Imoti.net. В топ пет попадат още „Лозенец“, „Изток“ и „Оборище“, където средните цени на квадратен метър също доближават този праг.

През есента УниКредит Булбанк предупреди, че имотите в почти половината от кварталите, включени в нейно изследване, са надценени – надхвърлят с около или повече от 30% стойностите, отговарящи на преобладаващото ниво на доходите на населението, и съществува известен риск от корекция. Проблемът с надценените оферти е особено силно изразен на вторичния пазар, като офертните цени в някои крайни квартали на София се доближават до тези в централните райони, сочат наблюдения на имотни агенции.

Цените на жилищата в Пловдив също отбелязаха значителен ръст през последните три години, като средната цена на квадратен метър в града през 2019 г. достига 765 евро. Доброто икономическо развитие, нарастването на доходите на населението, трудовата миграция към града благодарение на индустриална зона "Тракия" и обявяването му за Европейска столица на културата през тази година подкрепят жилищния пазар в града. 

В Бургас средната цена на квадратен метър достига 863 евро, а цените на имотите в града са отбелязали общ растеж от 19,5% през последните три години, показват данни на Райфайзен банк. Варна е градът с  най-плавно поскъпване на на имотите с общ растеж от 7,6% от 2016 г. насам. Средната цена на квадратен метър в града достига 837 евро.

Оживлението се разпространява и към жилищните пазари в други по-големи областни градове – Русе, Стара Загора, Плевен, Враца, където все по-често се наблюдават сделки “на зелено”.

Близо 150 хил. сделки с имоти са вписани в цялата страна до края на септември, показват данни на Агенцията по вписванията, като само в София те са малко над 20 хил. и нарастват с 5,5% на годишна основа.