Коронавирусната криза създава нови възможности за публично-частни партньорства за разрешаване на обществени проблеми и България може да се възползва от тях. Това стана ясно по време на конференцията „Стратегическа инфраструктура и инвестиции“, организирана от Градът Медиа Груп.
В Европа публично-частното партньорство регистрира спад през последните три-четири години, като през 2019 г. намаляват както инвестициите във важни стратегически проекти като инфраструктура, така и броят на сделките. Миналата година е достигнато най-ниското ниво от 1996 г. насам, съобщи Юлиян Михов, директор „Бизнес развитие“ в PwC.
Великобритания и Франция са водещите държави в Европа по отношение на публично-частните партньорства с най-голям брой сделки. Миналата година страните от Централна и Източна Европа и по-конкретно Югоизточна Европа са увеличили съществено приноса си благодарение на няколко големи инфраструктурни проекта, които са били финализирани – подписани са договори и са осигурени средства. Два от големите проекти са в Сърбия, които са наредили страната на шесто място в Европа, отбеляза Михов.
Транспортът – магнит за публично-частно партньорство
По традиция секторът на транспорта привлича най-голям интерес за публично-частни партньорства както по отношение на броя сделки, така и на отделения финансов ресурс, посочи Михов. „България има какво да навакса, защото почти всички големи проекти у нас бяха осъществени с помощта на средства от ЕС и е крайно време да се търсят други възможности. Предстоят интересни проекти за транспортната инфраструктура като концесията на речните и морски пристанища и това е чудесна възможност за привличане на частни инвеститори, които да работят съвместно с държавата“, смята той.
Други сектори, които привличат интереса на частни инвеститори да работят с публичните органи, са строителството и най-вече проекти, касаещи решаване на жилищни проблеми, както и комунални услуги, образование и здравеопазване.
Полша и Словакия – шампиони по публично-частни партньорства в ЦИЕ
Четири държави от Централна и Източна Европа през последните четири години се открояват като водещи в областта на публично-частните партньорства за решаване на част от инфраструктурните проблеми. Това са Полша и Словакия, както и Литва и Сърбия, които са по-малки пазари, но започват да догонват големите благодарение на съществени проекти с привличане на частни инвеститори, каза Михов.
Той разказа за четири сделки, финализирани през последните 12 месеца. Единият финализиран проект е свързан с преработването на отпадъците в Белград. Друг проект е за рефинансиране на инфраструктурата, свързана с летището в Загреб.
Михов открои и два проекта, които не са толкова големи като размер, но са интересни, защото показват какво може да се прави на малки пазари, какъвто е и българският. Първият е с българско участие и реализиран в малкото населено място Горна Топаница в Сърбия, където се намира специализирана психиатрична болница. Там специализираното дружество за алтернативна енергия Ресалта е поело ангажимента да изгради със собствени средства, да въведе в действие и да поддържа за срок от 15 години система за отопляване и захранване с енергия на болничното заведение. „По този начин публичният сектор в Сърбия се освобождава да се концентрира в сферата на здравеопазването, а не в инфраструктурата и комуналните услуги“, посочи Михов.
При втория проект правителството на Република Сръбска в Босна и Херцеговина е предоставило при условията на концесия на един от частните оператори в търговията с горива правото да изгради със собствени средства серия от бензиностанции по магистралата, свързваща Баня Лука и Добуж. „С първоначална такса от 50 хил. евро и 2% от оборота, който реализират бензиностанциите, държавата се освобождава от необходимостта да изгражда необходимата инфраструктура. В бивша Югославия магистралите са много важни и това е елегантен начин частният инвеститор да върне инвестицията си за 30 години, като в същото време бъде полезен на обществото, оставяйки работеща инфраструктура“, посочи Михов.
Според него транспортът има най-голям потенциал за публично-частни партньорства, тъй като там има и най-голям осигурен ресурс от публичния сектор. „В България това е сфера, в която предстоят много нови инвестиции. Фокусът трябва да е именно към опита държавата да привлече и частни инвеститори, а не само да разчита на финансиране от ЕС и ЕИБ (Европейска инвестиционна банка - бел. ред.), тъй като има желание и глад от частни инвеститори да се включат в подобни проекти“, каза Михов. Интересни проекти предстоят и в сферата на енергетиката, а здравеопазването също има нужда от привличане на частен ресурс за подобряване на инфраструктурата и капацитета си, допълни той.
Китайски инвеститори са активни на Балканите
Според Диана Димова, управляващ съдружник в правната кантора Kinstellar, на Балканите България, Румъния и Хърватия се фокусират върху развитието на нова базисна инфраструктура – пътища, магистрали, метро, жп инфраструктура, докато страните от Централна Европа като Чехия и Словакия са заявили повече проекти, свързани с модернизацията на съществуваща инфраструктура. Публично-частните партньорства в региона са съсредоточени върху пристанища, магистрали, летища и в по-малка степен върху социална инфраструктура, правосъдие и образование.
Сред инвеститорите са както утвърдени европейски строителни и инженерни компании и инфраструктурни фондове, така и китайски инвесититори, които са активни в Сърбия и други страни на Балканите, където липсва европейско финансиране, но има нужда от инфраструктура.
Според Димова коронавирусната криза се е отразила на съществуващите проекти за публично-частни партньорства. „Световната банка вече предупреди, че може да се очаква забавяне на приходите от настоящите проекти, на строителството на проектите, които се развиват сега, както и за по-трудно финансово приключване на някои проекти, но това са ефекти в краткосрочен план. COVID-19 е възможност държавите да стимулират икономиката си чрез развитие на инфраструктурни проекти“, посочи Димова.
Румъния вече направи това с обявяването на многомилиарден план за инвестиции в транспортната инфраструктура, енергетиката и образованието. Същото направи и Унгария.
Димова обобщи и някои от по-големите проекти за публично-частно партньорство, които предстоят в Централна и Източна Европа. В Чехия предстои проект за магистрала, в Словакия – за финансиране и експлоатация на затвор, Украйна е приключила успешно две процедури за пристанищна инфраструктура, а в Черна гора се обсъждат проекти за концесия на две летища в Подгорица и Тиват.
В Словакия се обсъжда отдаването на концесия на летището в Братислава, а в Сърбия от много години се обмислят варианти за задвижване на проекта за белградското метро. Има и проект на много ранен етап за изцяло ново летище в румънския град Брашов, а българското правителство обмисля предоставянето на концесия на речни и морски пристанища.


"Тренд": 32% от българите смятат, че AI ще донесе повече рискове, отколкото ползи
Русия може да засили ударите в Черно море, България има ограничени възможности за защита
Турция оскъпи Босфора пет пъти, България губи милиони
България има шанс да стане част от новата индустрия на Европа до 2035 г.
ИПБ: 54 човешки живота по-късно - МРРБ блокира пътната поддръжка
Роботите в складовете вече не са лукс, а необходимост заради липсата на кадри
Безпрецедентно решение на ООН за геноцида в Мианмар ще има глобални последици
Вдигане на лихвите от Фед с 0,5 процентни пункта би било безразсъдно
Великобритания и ЕС затоплят отношенията си с три ключови споразумения
Amazon губи ролята си на лидер в корпоративната климатична политика
Испания вече прави двойно повече коли от Франция
Ford отбеляза първата си победа със специален Mustang GTD
Стачка спря производството на Audi и BMW в Германия
Старото Ferrari на Джеръми Кларксън записа рекорд на търг
Този шофьорски навик съсипва двигателя
Пеканов: България ще получи близо 99% от парите по Плана за възстановяване
Антъни Джошуа стана баща за втори път
Любимата на Коул Палмър с провокация от Дубай
„Този път е въпрос на чест“: Полицаите готвят протест