Страничният ефект на коронавируса: Все повече българи търсят къщи на село

Достигането до сделка със селска къща в района на Варна отнема между две седмици и месец и половина, като съответният период зависи от документите, които се изискват за имота. Бюджетът на купувачите варира между 40 хил. и 60 хил. евро, като те разчитат предимно на ипотечни кредити за финансирането на покупките си.

Според Михалков строителните предприемачи във Варна все още нямат нагласата да инвестират в извънградски имоти. „Дългогодишната им практика, насочена основно към проекти в града и установеният им модел на работа вероятно определят липсата на гъвкавост в това отношение. От друга страна, в ситуация като днешната, в която много бизнеси загубиха почва под краката си, може би е естествено всеки да залага на сигурното и да не се впуска в нови проекти с неизвестен резултат“, казва той.

Във Велико Търново интересът към покупки на селски имоти също се повишава, а търсенето е както от купувачи на средна възраст, така и от млади семейства с малки деца. „Вследствие на извънредната ситуация хората усетиха необходимост да търсят места около града, където да са сред природата и да имат възможност за поне малки излети в близост до зеленина. Тази нагласа се запазва и до момента“, отбелязва Ивайло Иванов, собственик и управител на „Болярски имоти“.

Търсенето основно е на нови къщи или на имоти в добро състояние, тъй като купувачите искат да се нанесат в имота в най-кратки срокове и да ги използват през уикендите или целогодишно. Най-предпочитани са селата в радиус до 15 км от Велико Търново като Беляковец, Леденик, Малки чифлик, Самоводене, Присово, Първомайци, Поликраище.

Данните на Иванов сочат, че цените на къщите в селата на разстояние от пет до десет километра от Велико Търново са между 30 хил. и 80 хил. евро в зависимост от годината им на строителство, състоянието им и обзавеждането. В селата на разстояние над 10 км от Велико Търново цените варират от 10 хил. до 30 хил. евро. Купувачите са предимно млади семейства или на средна възраст, като в повечето случаи са от сфери, които не са засегнати от коронавируса.

Хората, които търсят къщи в близките села, са основно от Велико Търново, а купувачите в по-далечните планински села основно са от други градове, като преобладаващите запитвания са от Варна, София и Русе, казва Иванов. Има и българи, които са се завърнали от чужбина и приоритетно търсят имоти в града с цел отдаване под наем или реализиране на доходност. Продавачите са собственици на имоти, които се местят в друг град или доходите им са намалели вследствие на коронавирусната криза.

Според Иванов, ако офертната цена на собствениците е съобразена с пазарните цени, срокът за приключване на сделката е между три и шест месеца в ниския ценови диапазон и между шест месеца и година в по-високия сегмент. Купувачите разчитат основно на лични средства и частичен ипотечен кредит.

COVID ефект или трайна тенденция?

Според брокерите на недвижими имоти интересът към селските къщи не е само краткотрайна мода, породена от коронавируса, а ще се запази и след утихването на пандемията. „Извънредната здравна ситуация промени поведението и начина на живот на хората. Смятам, че те отдават все по-голямо значение на дома, на качеството си на живот, на пространството, което обитават, и затова може би интересът към селските къщи ще се запази“, счита Полина Стойкова.

Според Изабела Клисарска интересът към извънградските къщи е подсилен, а не е създаден от пандемията. „Този тренд не е новост за пазара на недвижими имоти в световен мащаб. Там където този пазар е добре развит, да пътуваш до работа или до града от 20 до 50 км не е нещо ново, а е широко разпространено. Пандемията даде тласък това да се случи, развие и възприеме по-бързо като нагласа и от купувачите у нас“, казва тя.

Калоян Михалков счита, че интересът към селските къщи ще се превърне в дългосрочна тенденция и заради презастрояването на градските райони и произтичащите от това липса на паркоместа, пренаселяването, увеличаването на автомобилите, а вследствие и по-големият шум и по-мръсният въздух. Друга причина според него е повишаването на цените на градските имоти и по-малката им жилищна площ.