Над 30% от жилищата в България са необитаеми

Лошото състояние на жилищния фонд, влошената финансова достъпност на жилищата и дисбаланси в жилищната система като висок дял необитавани жилища и в същото време голям процент пренаселени жилища са сред проблемите в жилищната система в България.

Констатациите се съдържат в анализи на Националния център за териториално развитие и Световната банка в рамките на оценка на състоянието, която да послужи за разработването на нова национална жилищна стратегия. Те бяха представени от Минчо Бенов, национален директор на Хабитат България по време на Четвъртия национален жилищен форум.

Бенов цитира данни, според които над 30% от жилищния фонд в страната са необитаеми жилища, като процентът е висок и в големите градове – 24% в София и 26% в Пловдив. В същото време средно 41% от жилищата в България са пренаселени по данни на Евростат от началото на месеца, като по този показател страната ни е на трето място в ЕС.

„Спрямо 2011 г. има намаление от 2%, но дали това се дължи на подобряване на жилищния сектор, или на демографски тенденции и продължаващо обезлюдяване е нещо, което предстои да видим“, отбеляза Бенов.

Сред другите проблеми в жилищната система в България, посочени от него, са ниската жилищна мобилност и нарастващият дял на собствениците, които не могат да отопляват жилищата си. Отново по данни на Евростат страната ни е с най-висок процент от населението (над 30%), което не може да отоплява адекватно жилището си. „Това е притеснителна стойност и предполага вземането на спешни мерки“, каза Бенов.

Той изтъкна и затрудненията на младите семейства за придобиване на първи дом.

„Липсва и всякаква специализирана регламентация на наемния пазар. Единствените възможности са т. нар. свободен наем, който отново е труднодостъпен за млади домакинства с близки до средните доходи“, отбеляза Бенов. Друг проблем на жилищната система у нас е много ниският процент на обществен жилищен фонд (2,4%), който продължава да намалява.

„Към тези проблеми бих добавил и концентрацията на жилищна бедност в сегрегираните квартали, населени от отделни етнически групи. Става дума за жилищна бедност в изключително драматични размери – липса на достъп до базови услуги като канализация, водоснабдяване, сметоизвозване“, каза Бенов.

По думите му в жилищната система на България липсват достъпни жилища както за отдаване под наем, така и за закупуване поради липсата на разбиране на понятието за социални жилища, съществуващо в други страни - тези жилища се изграждат от непазарни играчи и те ги отдават под наем или ги продават на достъпни цени, които са под пазарните.

„При пазарните жилища под наем липсва специализирана регламентация на наемния пазар, поради което изключително малък процент от жилищния фонд се отдава под наем. Липсва и всякаква защита както на наемодателите, така и на наемателите. Има възможност да се търсят решения с оглед на дисбаланса между голям брой необитаеми жилища и висок дял пренаселени жилища и големия процент от населението, което няма достъп до адекватни жилища. Има такива примери в Западна Европа и САЩ, а вече и в някои централноевропейски страни като Полша и Чехия, където през модела на социални наемни агенции се търсят инструменти необитаемите жилища да излязат на наемния пазар“, отбеляза Бенов.

По думите му при пазарните жилища за закупуване липсва целенасочена подкрепа за придобиване, особено на първи дом от семейства с определен профил - млади, работещи семейства, които отглеждат малки деца и нямат жилищна собственост, а се нуждаят от придобиване на дом.

„Липсват каквито и да било форми на целенасочена подкрепа като субсидиране на ипотечни кредити, финансиране на самоучастие при получаване на ипотечен кредит. Подобни инструменти са познати в други страни“, посочи Бенов.