Пазарът на ипотечни кредити в САЩ се изправя пред нова опасност

Американските кредитополучатели все по-често пропускат вноски по втори ипотечни кредити, теглени по време на жилищния балон - тенденция, която може да нанесе пореден удар върху най-големите банки в страната, пише Ройтерс.

Проблемът е, че все повече от ипотеките достигат 10 години от момента на отпускане. Тогава кредитополучателите обикновено трябва да започнат да изплащат и главницата освен лихвите.

Подобни заеми от най-големите банки за общо 221 млрд. долара ще достигнат тази гранична точка в рамките на идните четири години.

За типичния потребител тази промяна може да доведе до над трикратно увеличение на месечната вноска, което е особено голяма тежест за хората с надценени имоти. Освен това вноските ще се увеличат още повече, когато Федералният резерв започне да вдига лихвите, защото заемите обикновено са с плаваща лихва.

Данни на агенцията за потребителски кредити Equifax показват, че броят на кредитополучателите, пропускащи вноски около 10-ата година след тегленето на този вид заеми, може да се удвои на 11-ата година. Когато заемите станат лоши, банките могат да загубят цели 90 цента на долар, тъй като този тип кредити обикновено са втората ипотека за тези кредитополучатели.

Ако банката наложи възбрана върху имота, по-голямата част от приходите от продажбата отиват за изплащане на основната ипотека, което оставя много малка част за банката, отпуснала втория заем.

Има и вариант нещата да се развият благоприятно. Например, ако икономическият растеж се засили, а цените на жилищата нараснат, кредитополучателите могат да успеят да рефинансират основната си ипотека и вторичните си ипотеки като един общ кредит с фиксирана лихва. Някои потребители ще могат и да изплатят заемите си, като продадат жилищата си на един засилващ се пазар.

Някои регулаторни органи, рейтингови агенции и анализатори обаче са разтревожени. На конференция във Вашингтон миналия месец Ейми Крюз Кътс, главен икономист в Equifax, предупреди ипотечните банкери, че увеличението на месечните вноски по вторите ипотеки на десетки хиляди собственици на жилища крие опасност от "вълна от неприятности".

Преди спукването на жилищния балон американските банки масово отпускаха втори ипотеки на клиентите, а потребителите с радост ги използваха като по-евтина версия на заемите по кредитни карти, като харчеха парите за ваканции или автомобили. Големите банки, включително Bank of America Corp., Wells Fargo & Co., Citigroup Inc. и JPMorgan Chase & Co, имат подобни кредитни линии за по над 10 млрд. долара, а в някои случаи сумите са доста по-солидни.

В най-добрия случай загубите по тези кредити ще нараснат, но банките ще успеят да се справят с тях. В най-лошия обаче подобно развитие би могло силно да свие печалбите на някои банки и евентуално да "изяде" капитала им в момент, в който те са под натиск да го увеличат.

Случващото се с вторите ипотеки илюстрира начина, по който ипотечният балон, формирал се в годините преди финансовата криза, все още оказва влияние върху банките седем години след срива. В много отношения ипотечният пазар все още не се е възстановил: федералното правителство все още гарантира 9 от всеки 10 жилищни заема, до момента са завършени 4,6 млн. възбрани, а кредитополучателите с отличен кредитен рейтинг продължават да се сблъскват с откази за нови заеми.