"Вървете си у дома, чужденци!"

Холандските политици ентусиазирано се поздравяваха, когато страната им спечели домакинството на Европейската агенция по лекарствата. Не всички в столицата на Холандия обаче приветстват очаквания поток от високоплатени фармацевтични експерти, пише Ройтерс.

Местните жители на Амстердам и медиите, на които им е писнало от броя на туристите, дошли заради квартала на „червените фенери“ и „специалните“ кафенета, са още по-притеснени от новата категория пришълци – чужденци с бели якички.

„Чудесен трофей заради Brexit, но може ли градът да се справи с него?“ - това се пита NRC Handelsblad.

Европейската агенция по лекарствата ще има около 900 служители, което е чудесен икономически стимул поне според поддръжниците на домакинството на институцията. Противниците казват, че това е просто още една група от чужденци с високи заплати, които тласкат нагоре наемите и цените на имотите.

"Купувачите на жилища ще платят цената за домакинството на Агенцията за лекарствата“, коментира и националният телевизионен оператор NOS. Из социалните медии също все по-често се срещат оплаквания, че свободният дух на града е „убит“ от армията бюрократи, които се настаняват там.

Популярността на Амстердам непрекъснато нараства през последното десетилетие. Рекламните кампании са фокусирани върху каналите на града, къщата на Ане Франк, музеите, в които са изложени едни от най-великите творби на ван Гог и Рембранд.

Законодателите също подпомогнаха за промяната на облика на града, като редуцираха публичните домове и стартираха програма за ограничаване продажбите на марихуана в близост до училищата.

Броят на туристите в Амстердам почти се удвоява за периода 2011-2016 г., показват данни на Amsterdam Marketing. Градът е с около 850 хил. жители и посреща повече от 6 млн. чуждестранни туристи годишно.

Работещите в града чужденци също се удвояват до 77 хил. души през 2015 г. от 39 хил. през 2009 г., сочат данните на статистическата служба на града.

"Амстердам винаги е бил отворен град", казват от най-голямата фракция в градския парламент от центристката партия D-66. Имигрантите са неразделна част от златния век на града през XVII век и продължават да допринасят за икономическия бум, посочват от партията, като допълват, че е трудно да разберат мнението на хората, които твърдят, че чужденците ще са някаква опасност.

В града се строят жилища за още 70 хил. души, сред които и имоти, подходящи за хора с по-ниски и средни доходи. Те обаче очевидно не достигат. Затова и някои местни открито призовават чужденците да се върнат у дома.

Някои от жителите на Амстердам посочват, че се чувстват като гости в собствения си квартал. Местните магазини са отстъпили място на ориентирани към туристите обекти.

Изследователи обясняват гнева на местните с квалификацията. Чужденците, които идват да работят в града, притежават образование, квалификация и умения, които много местни нямат, а трябва да се състезават с „новите жители“ за същите работни места. Затова и може да се твърди, че това, което се случва, всъщност представлява замяна на част от населението.

И все пак цените на жилищата в Амстердам непрекъснато се увеличават, което води и до намаляване броя на неквалифицираните работници в града, без значение дали местни жители, или имигранти, а и от тях има нужда.

Холандската статистика показва, че 40% от младите семейства напускат града в рамките на 4 години след раждането на първото им дете, изгонени от липсата на жилища на достъпни цени.

Възмущение предизвиква и политиката, според която квалифицираните имигранти могат да си върнат до 30% от платените данъци. На чужденците им се полагат и допълнителни 15 хил. евро на 100 хил. евро заплата за разходи за жилище – предимство, с което местните не разполагат, макар и да вършат същата работа.

Цените на имотите се увеличават с 13% през третото тримесечие на годината спрямо същия период на предходната година, като вече надвишават и рекордните равнища от 2008 г. Предлагането на пазара непрекъснато намалява.

Местните са категорични, че правителствената политика трябва да се промени, като усилията се насочат към преквалификацията на 40- и 50-годишните, която е очевидно необходима.