Растящите цени на имотите задълбочават жилищната криза в Хонконг

Домът на Чън Мук-гун е незаконна, дървена барака под главен път в един от най-бедните квартали на Хонконг, където главозамайващите цени на имотите и разширяващата се пропаст в богатството на местните жители спомагат за увеличаване на броя на бездомниците.

72-годишният мъж получава месечна заплата от 10 хил. хонконгски долара (1 279 американски долара), въпреки че работи седем дни в седмицата в магазин за замразено месо в работническия квартал Мон Кок, недалеч от лъскавия финансов център в града.

Цените на имотите в Хонконг се повишават с 200% през последните десет години, а легло в малък апартамент без прозорци, често споделян с други наематели, се предлага за около 2 хил. хонконгски долара на месец. Поради това Чън предпочита да живее в бараката си, пише Ройтерс.

Наем на апартамент от 23 кв. м в нова сграда с прозорци и баня близо до Мон Кок излиза около 12 хил. хонконгски долара. „Защо да давам толкова пари за наем, да не говорим за останалите разходи. Заплатата ми дори не стига за ежедневните ми разходи“, казва Чън.

Откакто той започва да спи на улицата преди повече от пет години, бездомниците в Хонконг се увеличават с около 30% до 1 800, сочат данни на неправителствената организация, защитаваща човешките права, Society for Community Organisation (SocO). Те отговарят и на данните на местните власти, според които регистрираните бездомници към края на 2017 г. са 1 075 спрямо 908 през 2016 г. Данните на властите не включват т. нар. „МакБежанци“, които спят в заведения на вериги за бързо хранене. Техният брой е значителен, но няма официално преброяване. Всичко това показва, че проблемът с бездомниците в града с население от 7,3 млн. души се задълбочава.

Макар че Хонконг има далеч по-малко бездомни жители в сравнение с 58 хил. в окръг Лос Анджелис, например, темпът на нарастването им тревожи социалните работници.

Кризата подлага на натиск правителството след многобройни протести в последните години заради нарастващите цени на жилищата. Министерството на социалната политика твърди, че взема мерки, като помага на бездомниците да се интегрират отново в обществото и работи с шест неправителствени организации, които управляват хостели и приюти. „По време на престоя им в хостелите отговорните социални работници ще помогнат на бездомните хора да намерят дългосрочно жилище или да получат подходящи грижи“, казва говорител на министерството.

В Сингапур, традиционният конкурент на Хонконг като регионален финансов хъб, правителството преброява около 300 души и семейства, които нямат дом, при население от 5,6 млн. души. По-доброто положение в Сингапур се дължи главно на адекватното предлагане на субсидирани жилища и на по-достъпните цени на жилищата като цяло. В Хонконг острият недостиг на достъпни жилища оставя все повече хора на улицата. Без дом остават дори местни жители, които преди са можели да си позволят собствено жилище, например хора с професия, твърдят правозащитници.

Около един на пет души живеят под прага на бедността на фона на най-голямото разширяване на пропастта между бедни и богати в последните повече от четири десетилетия. Макар че правителството осигурява подслон и субсидирани жилища за бездомници, критиците твърдят, че ограниченото време за престой предлага само краткосрочно решение.

По данни на SoCO 25% от бездомниците в Хонконг са МакБежанци – хора, които наричат заведенията за бързо хранене свой дом. Очакванията са броят им да се увеличи през лятото, когато те търсят места с климатик, за да се охладят.

Прегърбен в ъгъла на заведение на McDonald’s с 24-часов режим на работа, 65-годишният Уон Шек-хъй казва, че печели 7 хил. хонконгски долара на месец като чистач. Той е напуснал легло, което му е струвало около 1 500 хонконгски долара на месец, преди повече от три седмици, когато дървеници и безпокойство от наркомани го тласнали към ресторанта за бързо хранене.

„През лятото тук спят над 20 души“, споделя той. Репортер на Ройтерс е посетил четири заведения McDonald’s, работещи денонощно, където открил средно шестима души във всяко заведение, които спели на пода през нощта. Някои от тях били полегнали със свалени обувки, а други спели с глава на масата.

“Тъй като над 120 от общо около 240 ресторанта McDonald’s в Хонконг работят непрекъснато, възможно е някои от клиентите ни да останат в заведенията ни през нощта. McDonald’s в Хонконг приема хора, които остават дълго в заведението по свои собствени причини“, съобщава веригата за бързо хранене.

Хора, които спят на улицата, вече се появяват и в райони на мегаполиса, в които не са били виждани до този момент. „Положението определено се влоши в последните две години. Сега все повече хора спят в заведения за бързо хранене“, казва Оливия Чан, социален работник в Christian Concern for the Homeless Association.

Един от МакБежанците, който е нощувал в ресторант на McDonald’s в последните осем месеца, споделя, че заведението се е превърнало в пристан за него. „McDonald’s не одобрява хора да спят тук, но си затваря очите. Това е приют от дъжда, жегата, студа и лошите“, споделя пред Ройтерс човекът, който отказва да разкрие пълното си име, тъй като се опасява, че ще загуби работата си.