Исландия иска чужденците да спрат да купуват земята й

Преди малко повече от един век млада жена на име Сигридур Томасдотир заплашва да се хвърли в ледената паст на популярния исландски водопад Гюдълфос в опит да попречи на английски бизнесмени да го превърнат във водноелектрическа каскада.

В крайна сметка екоактивистката запазва живота си – договорът за наем е отменен, защото парите така и не идват на време, а „Златният водопад“ е една от най-големите туристически атракции в Исландия, пише Bloomberg.

Сега първият премиер еколог на Исландия Катрин Якобсдотир тръгва по стъпките на Томасдотир, като опитва да попречи на чуждестранни инвеститори да купуват големи парцели земя в живописната страна.

42-годишната премиерка, която оглавява движението на левите зелени, иска „допълнителни ограничения“ върху собствеността на земята, но казва, че първо ще изчака изследванията, подготвяни от четири различни министерства. Техните заключения се очакват в края на лятото.

„На първо място искам да защитя суверенитета на страната. За нас е важно да можем да решаваме как да се развива и използва земята“, казва Якобсдотир в телефонно интервю в Рейкявик.

Като член на Европейската икономическа зона (зона за свободна търговия, свързана с ЕС) правителството има ограничено пространство за маневри. Якобсдотир казва, че иска „ограничения, основани на размера и броя“ на притежаваните парцели. Исландия вече може да блокира покупки на земя от граждани на страни извън Европа, както го направи през 2012 г., когато не позволи на китайския милиардер Хуан Нубо да се сдобие с парцел от 300 кв. км в северната част на страната.

Чуждестранен интерес

Правителството на Якобсдотир отговаря на нарастващия брой оплаквания от фермери, много от които са недоволни от по-голямата покупателна сила на чуждестранните купувачи и поставят под съмнение мотивите им. Исландия се сдоби с пълна независимост от Дания едва през 1944 г. и патриотичните чувства остават силни. Управляващата коалиция на Якобсдотир разчита на подкрепата на консервативната Партия на независимостта и на Прогресивните, която е подкрепяна от фермерите.

Британският милиардер сър Джим Ратклиф и неговите съдружници притежават общо 39 парцела, през които преминават реки за риболов, а шведът Джон Харалд Оренберг и швейцарецът Рудолф Лампрехт са други почитатели на риболова с дълбоки джобове, които са купили земя в страната, съобщават местни медии.

Ратклиф казва, че основният му интерес е насочен към популацията на сьомга в региона и затягане на правилата може да го накара да преосмисли бъдещите си планове. „Никой не иска да работи против волята на властите в дадена страна“, казва негов говорител в Исландия.

Един от исландските съседи на Ратклиф, фермер на име Аевар Рафн Мариносон, обаче не вярва на думите на бизнесмена.

„Те твърдят, че искат да защитят сьомгата, но това не е много правдоподобно обяснение. Не е необходимо да притежаваш земя, за да защитаваш сьомгата“, казва той.

Въпреки че голяма част от земята в Исландия е негостоприемна, тя все още е евтина (цените варират от около 500 хил. долара до 5 млн. долара в зависимост от размера и ресурсите, които предлагат, и могат да са много по-високи, ако парцелът включва и известна туристическа атракция). Аевар Дунгал, брокер на недвижими имоти в Източните Фиорди, казва, че макар 70% от клиентите му да са исландци, чуждестранните инвеститори заграбват най-големите и скъпи парцели.

Якобсдотир настоява, че целта не е да се забрани на чужденците да притежават земя или да се предотврати концентрацията на собственост. В Шотландия, например, по-малко от 500 души притежават половината от частната земя. Целта според премиера е да се гарантира, че земята ще бъде използвана по най-добрия начин. Исландия

Сигурьон Сигхватсон, исландски продуцент в Холивуд, който купува земя в последните 20 години, казва, че не иска да вижда правила, дискриминиращи хората, които не са жители на Исландия.

„Не се страхувам от чужденци. Не се страхувам от исландци. Много чужденци, които идват тук, са изпреварили времето си от гледна точка на защитата на земята“, казва той.