За десет години гръцките домакинства са загубили 28% от активите си

Гръцките домакинства са загубили 27,9% от активите си в десетилетието от 2008 ди 2018 г., става ясно от седмичния финансов бюлетин на Alpha Bank, цитиран от вестник „Катимерини“.

Анализаторите на кредитора съобщават, че това е най-големият спад в еврозоната, като след Гърция се нареждат Испания, Италия и Кипър, а Германия е постигнала значителен растеж през този период. Португалия също е отбелязала ръст, възползвайки се от повишаването на цените на имотите в последните години, въпреки че премина през спасителна програма.

Домакинствата в Гърция са регистрирали най-големия спад на нефинансовото богатство в еврозоната, изпреварвайки домакинствата в Испания. Причината за това е най-вече спадът на имотния пазар в Гърция в предходните години.

Сега обаче има признаци, че е започнало възстановяване както на жилищните, така и на бизнес имотите, като индексът на цените на жилищата в Гърция постигна годишен ръст от 1,3% в периода януари-септември 2018 г., а ценовите индекси за офисите и търговските площи нараснаха съответно със 7,4% и 3,1%.

Alpha Bank отбелязва в бюлетина си, че очакванията на домакинствата относно възможностите им за разходи, заетостта и общата икономическа ситуация се повишават.

Миналата седмица рейтинговата агенция Fitch Ratings прогнозира стабилност и лек ръст на цените на имотите в Гърция в идните няколко години.

Рейтинговата агенция отбелязва в анализа си, че макар основите на националната икономика да се засилват, имотният пазар няма да се възползва в достатъчна степен заради ограничените възможности на банковата система да финансира по-силен растеж.

Друг значителен фактор, който възпрепятства възстановяването на имотния пазар в Гърция са високите данъци върху новопостроените жилища, които се облагат с ДДС от 24%, ако не са основно жилище.

Имотите в центъра на Атина обаче поскъпнаха с 1,2% през третото тримесечие на миналата година спрямо същия период на 2017 г. Растежът се дължи на повишената активност на чуждестранните инвеститори заради много ниските продажни цени и програмата „Златна виза“, която привлича инвеститори извън ЕС с предложение за 5-годишно разрешително за местопребиваване, ако инвестират най-малко 250 хил. евро. Чуждестранните инвестиции увеличиха и цените на наемите в гръцката столица, като принудиха много местни жители да напуснат централните квартали.