Скандинавските институционални инвеститори стават нетни продавачи в родината си

Скандинавските институционални инвеститори са се превърнали в нетни продавачи на местните си имотни пазари, сочат данни на Pangea Property Partners, цитирани от онлайн изданието Ipe.com.

Повишеният апетит към имоти в чужбина, новите капиталови изисквания и твърде високият дял на средствата, заделяни за недвижими имоти са допринесли за промяната от нетни купувачи към нетни продавачи, отбелязва скандинавската консултантска компания.

„Точно в момента наблюдаваме нова тенденция. Скандинавски институции бяха големи нетни купувачи на скандинавския имотен пазар от началото на новия век и допринесоха за ниската доходност от недвижими имоти. През 2017 г. и 2018 г. обаче скандинавските институции се превърнаха в нетни продавачи“, отбелязва Микаел Сьодерлунд, ръководител на отдел „Изследвания“ в Pangea Property Partners.

Компанията прави допитване сред 160 от най-големите скандинавски институции относно мнението им за недвижимите имоти като клас активи, включително планирани инвестиционни стратегии за идните 12 месеца.

Инвеститорите притежават имоти на обща стойност 116 млрд. евро, съответстващи на 9,2% от общите им активи.

Шведските институции заделят най-голям процент от средствата си за имоти (11,3%), следвани от норвежките инвеститори (11,1%) и финландските (7,3%). Най-малък процент от средствата си за имоти заделят датските институции с 5,6%.

„Шведските институции постепенно увеличиха заделяните средства за имоти от 6,9% през 2010 г., а финландските институции поеха в обратна посока и намалиха значително инвестираните средства в имоти“, отбелязва Сьодерлунд.

Имотите продължават да са едни от най-привлекателните класове активи сред скандинавските институции, но конкуренцията за държавни ценни книжа, например, нараства.

Алтернативни инвестиции като хедж фондове и инфраструктура също са смятани за привлекателни на настоящия пазар, показва докладът.

В рамките на имотния сектор държавните недвижими имоти са смятани за най-привлекателния сегмент, следвани от офисите, жилищните и логистичните имоти. Все повече институции се интересуват също от закупуването на имоти в чужбина.

„Много скандинавски институции започват да усещат, че местните им пазари са скъпи и следователно започват да се оглеждат за инвестиции в чужбина“, казва Йоаким Арвиус, ръководител на отдел „Проекти“ в Pangea.

„Успоредно със засилването на експозицията си към имоти в чужбина те също така инвестират повече в имоти в строеж, за да увеличат възвръщаемостта“, допълва той.

Това са най-големите институции, които проявяват интерес към имоти в чужбина.

Азия и САЩ са смятани за най-привлекателните пазари, а континенталната част на Европа е загубила чара си през последните години, показва докладът.