С края на помощите заради пандемията американците все повече се тревожат за дома си

Кларънс Хамър не очаква да задържи жилището си още дълго време. Наемателката му на долния етаж му дължи пропуснати наеми за близо 50 хил. долара за четиристаен апартамент, който притежава в Браунсвил, Бруклин. Без тези пари Хамър не може да плати хилядите долари, които дължи за отопление, топла вода и имотни данъци. През септември, след като изчерпал всичките си спестявания, той също спрял да плаща вноските по ипотечния си кредит, пише Ройтерс.

„Нямам никаква корпоративна подкрепа или каквато и да било застраховка. Всичко, което имам, е моят дом и явно ще го изгубя“, казва 46-годишният Хамър.

Собственици на имоти в Америка и техните наематели ходят по ръба на бръснача от девет месеца насам. Сега, когато Конгресът на САЩ е в задънена улица по втория пакет от мерки за стимулиране на икономиката, те попадат в нова жилищна пропаст – опасен период на пандемична безизходица на фона на изтеглянето и на последните спасителни мрежи.

В деня след Коледа увеличените помощи при безработица, които подкрепяха 12 млн. души и техните семейства, трябва да изтекат. В новогодишната нощ забраната в цялата страна на принудителните изгонвания от дома, наложена от Центъра за контрол и превенция на заболяванията, също трябва да изтече.

Ден по-късно ще бъдат дължими безпрецедентните 70 млрд. долара за неплатени наеми и битови сметки, сочат изчисления на главния икономист на Moody’s Analytics Марк Занди. Общо до 40 млн. души може да бъдат изложени на риск от принудително извеждане през идните месеци, показва изследване на института Aspen.

Тя допълва, че дребните собственици се страхуват да говорят открито от страх да не си навлекат гнева на групи за защита правата на наемателите, които настояват за отлагане на наемите и бомбардират собствениците с рекламни кампании, включващи техни снимки и барикади на жилищни сгради и местни съдилища.

„Те не разбират, че ако ни изтласкат от пазара и претърпим неуспех, фондове за частни капиталови инвестиции и компании от Wall Street ще изкупят имотите ни, точно както го направиха с жилищата след последния срив“, отбелязва Джонсън-Косби.

Пандемична безизходица

Втори пакет от стимули на стойност 908 млрд. долара, предложен от сенатори от Демократическата и Републиканската партия, набира привърженици във Вашингтон, но не е ясно дали президентът Доналд Тръмп ще подкрепи плана. Той включва само 25 млрд. долара в подкрепа на наемите, което е далеч по-малко от необходимите 70 млрд. долара през януари.

Избраният за президент Джо Байдън даде да се разбере, че ще подпише изпълнителна заповед в деня на встъпването си в длъжност за удължаване на мораториумите върху принудителните извеждания, както и други мерки за облекчаване на наемателите.

Но това не е решение за тежките 20 дни от януари между премахването на предпазните мрежи и встъпването в длъжност на Байдън, когато ще започне свободното падане. Икономисти твърдят, че този период на несигурност вече се е отразил негативно на икономиката и застрашава възстановяването ѝ, което проявява признаци на забавяне и връщане към рецесия.

Макар че Байдън вероятно ще очертае решенията на администрацията си през идните седмици, „реалността на място ще бъде много мрачна, тъй като хората ще загубят жилищата си в разгара на зимата по време на пандемия“, казва Занди. „Ще бъде много болезнено и опустошително. Ще има много хора, които ще изпаднат през пукнатините“, допълва той.

Ново изследване подчертава неотложността на ситуацията. Според него принудителните извеждания са довели до ръст на случаите на COVID-19 и на починалите.

Доклад от 30 ноември на университетски преподаватели установи, че в страната са регистрирани 433 700 случая на COVID и 10 700 починали, свързани с отмяната на мораториумите върху принудителните извеждания през лятото преди влизането в сила на забраната на национално равнище. Щатите, които са позволили мораториумите да изтекат, отчитат 2,1 пъти повече случаи и 5,4 пъти по-висока смъртност, казват изследователи от университета „Джонс Хопкинс“ и още четири висши училища.

Цената на жилищната нестабилност не е разпределена равномерно, като чернокожите, чиито работни места понесоха най-тежък удар по време на пандемията, съставляват 80% от застрашените от принудително изгонване хора в големите градове. Вероятността при тях да починат от COVID също е два пъти по-голяма в сравнение с белите.

Зомби имоти

Първоначално всичко изглеждало лесно. През май 2019 г. новата наемателка на Кларънс Хамър преминала през проверка на историята си и заявила, че ще води спокоен живот с възрастния си баща и приятеля си в апартамента за 3250 долара на месец.

Два месеца след като се нанесла, тя спряла да плаща пълния наем. Хамър опитал всичко – обадил ѝ се, изпращал ѝ съобщения, чукал на вратата ѝ, но без резултат. През август 2019 г. той поискал принудително изгонване. Но съдебното дело непрекъснато се отлага от март насам, когато връхлетя COVID-19 и съдилищата спряха работа.

След това наемателката му преотдала жилището на други хора, а Хамър не успява да прогони и тях. Той казва, че новите наематели опустошили подреденото някога жилище и че имало постоянна миризма на марихуана, а хора влизали и излизали от жилището през цялото денонощие. Хамър наблюдава всичко това, но е безсилен, нетното му богатство сега се превръща в зомби имот.