Как ще се отрази повишаване на лихвите на глобалните имотни пазари?

Ръстът на цените на имотите по време на пандемията обхвана целия свят. От Турция до Нова Зеландия, от Русия до Австралия, цените на жилищата растат през последната година, пише Financial Times.

Като цяло цените са нараснали с 9,5% в 55 страни през 12-те месеца до края на юни, сочи изследване на консултантската компания Knight Frank. Развитият свят е водещ в тази тенденция с ръст от 12%, който е значително по-голям от повишението с 4,7% в развиващите се страни.

Ръстът на цените е резултат от голямото количество евтини пари, които централните банки пуснаха на пазарите като координиран принос в подкрепа на глобалната икономика, за да се избегне бедствие по време на пандемията от COVID-19. Средствата помогнаха за успокояване на инвеститорите, че цените на активите ще бъдат стабилизирани на фона на сътресенията за икономиката заради пандемията.

Но както показват графиките, ръстовете на цените до голяма степен заобиколиха Лондон, Ню Йорк и други водещи глобални градове като Токио, Хонконг и Париж, където цените се задържаха без особена промяна макар и на исторически високи нива.

Вместо това ръстове отчетоха центрове, където инвеститорите съзряха възможности за наваксване – Сан Франциско, Лос Анджелис и Торонто, например, както и Шанхай, Сеул и Москва. Имоти

В някои случаи чужденци купуват имоти в родината си, често притеснени, че в света след пандемията може да е по-трудно да пътуват. Към тях се прибавят и местни и международни инвеститори, включително много богати семейства, които са стимулирани от ултраниските лихви да прибавят още имоти към портфейла си с активи.

Още колко може да растат цените? Има признаци, че продължителният ръст на цените на имотите и на финансовите активи може да бъде придружен от по-обща инфлация, породена от възстановяването на икономиката след пандемията и възникването на недостиг на всичко – от микрочипове до водачи на ТИР-ове. Имоти

Първоначално централните банкери твърдяха, че ръстовете на цените са преходни. Сега обаче те не изглеждат толкова сигурни. Повишаването на цените на енергията напомни за 70-те години на миналия век, когато шокът в предлагането на петрол доведе до години на упорита инфлация. В същото време недостигът на работна ръка води до повишаване на заплатите на фона на конкуренцията между компаниите за служители.

Всичко това поставя централните банки под натиск да повишават лихвите, които останаха ултраниски през по-голямата част от последните десет години. Ако всички останали фактори се запазят, което се случва рядко, това ще забави ръста на цените на имотите. „Въпреки силния ръст на цените има признаци за намаляване на търсенето на някои пазари“, отбелязва Knight Frank.

Какво ще се случи след това зависи от размера на повишаването на лихвите. Трейдърите очакват постепенно увеличаване, което е най-малко вероятно да засегне доверието. И точно към това вероятно ще се стремят централните банки. След като години наред подкрепяха сериозно икономическия растеж с близки до нулата лихви, сега те вероятно няма да променят рязко курса, ако могат да си го позволят.

Но има риск централните банки да бъдат принудени да предприемат неочаквани драстични действия особено ако се окаже, че са се забавили твърде много с реакцията си.

Във всеки случай изглежда, че каквото и да е развитието на пазарите, повечето хора имат вродено предпочитание към физически активи, започващи с притежаването на място, което да наричат дом. Имоти

За богатите имотите са особено привлекателни. Те влагат около една трета от активите си в имоти, дял, който расте до близо половината в Азия, съобщават компании за управление на богатството. Харесва им да имат жилища във водещи градове, морски курорти или ски селища. Те купуват апартаменти близо до престижни частни болници и водещи училища и университети.

Промени в лихвите може да повлияят на графика за подобни покупки и на цените, които се плащат за тях, но основната притегателна сила остава непокътната.