Смартфоните и социалните мрежи рушат психичното здраве на децата

Нещо много лошо става с тийнейджърите, пише колумнистът на Financial Times Джон Бърн-Мърдок. Между 1994 г. и 2010 г. делът на британските тийнейджъри, които не се смятат за харесвани, бе спаднал леко от 6% на 4%, но от 2010 г. насам той се е увеличил повече от два пъти. Рязко се покачва и делът на тези, които се смятат за неудачници, притесняват се много и са недоволни от живота си.

Същите тенденции се наблюдават и отвъд Атлантика. Броят на гимназистите в САЩ, които казват, че животът им често няма смисъл, е скочил рязко през последните 12 години. И това е така не е само в англосферата. Във Франция нивата на депресия сред 15- до 24-годишните са се увеличили четирикратно през последното десетилетие.

Накъдето и да погледнете, психичното здраве на младите хора се срива, като повратната точка в процеса е зловещо еднозначна: 2010-а плюс-минус година или две – когато смартфоните се превърнаха от лукс в ежедневие.

Теорията, че наличието на социални мрежи и други цифрови удоволствия на една ръка разстояние 24/7 може да има вредно въздействие върху психичното здраве, не е нова. Нейният водещ защитник е Джийн Туендж, професор по психология в щатския университет на Сан Диего и автор на десетки пионерски изследвания по темата.

Но тази теория все още е далеч от общо приемане. Работата на Туендж и нейния редовен съавтор Джонатан Хайд понякога е критикувана, че просто яхва вълната на общественото недоволство срещу технологичните гиганти. Но с натрупването на доказателствата за техните аргументи мнозина сега се чудят защо ни отне толкова време да приемем това, което щеше да ни извади очите.

Знаците са навсякъде. Първо, дигиталното общуване измести присъствените събирания. Делът на американските тийнейджъри, които се срещат лично с приятели веднъж на повече от месец, е бил 3 процента между 1990 г. и 2010 г., но е достигнал 10 процента към 2019 г.; междувременно делът, който казва, че е „постоянно онлайн” вече е достигнал 46 на сто.

Някои възразяват, че няма как приложенията да изместват реалния живот – в крайна сметка хората, които са най-дейни в Instagram, често са най-активни и в реалния свят. Но това пропуска ключова динамика: тези тенденции действат на ниво поколение, а не на индивидуално. Тъй като времето пред екраните се увеличи, всички излизат по-малко.

Но динамиката на индивидуално ниво също е поразителна. Проучванията показват, че колкото повече време прекарват тийнейджърите в социалните мрежи, толкова по-лошо е тяхното психическо здраве. Наклонът на кривата е по-стръмен при момичетата, които също така прекарват много повече време в социалните мрежи от момчетата, което обяснява по-рязкото влошаване на психичното им здраве.

Това е подобно на историята с по-високите нива на депресия сред либералните тийнейджъри, отколкото сред консервативните. Ако подозирате, че либералните деца са по-депресирани поради израстването в култура, която подхранва сетивността към несправедливостите, бих ви посъветвал да бъдете внимателни. Първо, изследването на Туендж сочи по-вероятно обяснение: либералните младежи просто прекарват повече време онлайн от консервативните. Второ, виждаме същата възходяща тенденция и сред консервативните - тя просто изостава.

Някои предполагат, че съвременното общество е по-отворено за обсъждането на психичното здраве, така че това, което виждаме, е просто увеличение на споделянето, а не на разпространението на тези проблеми. Но британските тийнейджъри, които прекарват пет или повече часа на ден в социалните мрежи, са изложени на два до три пъти по-голям риск от самонараняване, отколкото техните връстници, които са по-малко време онлайн. Това е подобно на положението в САЩ със суисидните мисли. Най-мрачното от всичко е, че вече познатата възходяща тенденция, след период на стабилност, е видна и в процента на смъртните случаи поради самоубийства сред британските и американските тийнейджъри.

Други посочват, че корелацията не е причинно-следствена връзка. Така е. Но сега имаме нарастващ брой изследвания, които показват, че намаляването на времето в социалните мрежи подобрява психичното здраве.

И така, какво можем да направим? Най-често срещаният отговор е „образовайте децата и родителите“. Но както показват случаите на затлъстяване и тютюнопушене, обществените информационни кампании са печално известни като неефективни по отношение на пристрастяването.

Друг вариант би бил да се наблегне върху доказателствата, че когато хората са насърчавани да си вземат дълга почивка от социалните медии, някои прекъсват връзката завинаги. Важна е и регулацията - защо да не увеличим възрастовата граница за социалните приложения и не накажем компаниите, които не я спазват?

В крайна сметка обаче не съм оптимист, пише Джон Бърн-Мърдок в заключение. Борбата със затлъстяването е толкова трудна, защото не можете да спрете хората да ядат храна. А борбата с пристрастяването към социалните мрежи е трудна, защото не можете да спрете хората да използват смартфони и приложения. Докато някой не изобрети еквивалента на лекарство за отслабване по отношение на Instagram, бъдещето изглежда мрачно.