Едва 19% от българите приемат изкуствения интелект с повече ентусиазъм

Българите посрещат изкуствения интелект с повече тревога, отколкото с надежда. Неяснотите са много, като икономически активните възрасти и донякъде по-младите, които в крайна сметка и реално ползват услуги с изкуствен интелект, са осезаемо по-ентусиазирани. Това са изводите за употреба на изкуствен интелект в социалните медии след направено проучване от социологическата агенция „Мяра“. Телефонното допитване е проведено между 14 и 18 март сред 801 пълнолетни български граждани.

31,4% от анкетираните твърдят, че по един или друг начин вече са ползвали изкуствен интелект, докато 68,3% все още не са.

Източник: Социологическа агенция "Мяра"

Социолозите допускат, че данните вероятно съдържат и известен дял неискрени отговори, но дават сравнително добър ориентир, доколкото приложения с изкуствен интелект вече са популярни и в телефони, и в автомобили.

Сред деклариралите, че са ползвали изкуствен интелект, личат преди всичко младите и активните възрасти – хора, които преимуществено живеят в столицата и другите по-големи градове. 

18,7% приемат изкуствения интелект с повече ентусиазъм. Това са в по-голяма степен млади хора. 42,2% обаче виждат повече поводи за притеснение, а 37% признават, че не са достатъчно запознати с този въпрос, за да заемат позиция. В „Мяра“ смятат, че данните не будят изненада на фона на възрастовата структура на обществото ни, която се отличава с все по-висока тежест на горните възрастови групи.

В същото време, при 30-44-годишните, например, делът на приемащите с ентусиазъм се покачва до близо една трета, а притеснението спада също до близки до една трета стойности, макар и да остава малко повече от ентусиазма. В такива възрастови групи са и най-представени тези, които твърдят, че реално са ползвали изкуствен интелект.

На респондентите беше даден избор между три опции „Изкуственият интелект като цяло по-скоро може да донесе повече облекчение за хората в тяхната работа“, „Изкуственият интелект като цяло по-скоро може да донесе повече загуба на работни места“ и „Не съм достатъчно запозната/запознат с този въпрос“.

Опциите не са задължително противоположни и изключващи се, но бе потърсен един водещ инстинкт, обясняват социолозите. Оказва се, че опасенията са значително по-изявени: 21,1% намират по-скоро възможност за облекчение, 54,2% обаче очакват по-скоро загуба на работни места, 20,1% избират опцията „Не съм достатъчно запозната/запознат с този въпрос“, а 4,6% не могат да определят.

Източник: Социологическа агенция "Мяра"

При 18-29 и 30-44-годишните, например, делът на оптимистите приближава до близо 30% и това още веднъж показва, че картината на нагласите по темата е закономерно зависима от поколенията.