Как да спасим интернет?

Създаване на резервно копие

Дали сте имали лошия късмет да се озовете в самолет, който няма възможност да излети, заради повреда в наземния рутър, през който минават всички комуникации на летищния контрол, или не сте успели да отворите сайт на държавната администрация, със сигурност сте станали жертва на срив в системата. Дребните усложнения в последното десетилетие ни напомнят неудобната истина: интернет е по-крехът, отколкото изглежда.

Проблемите в .gov сайтовете и във Федералната авиационна администрация в САЩ бяха причинени от технически инциденти, но именно такива инциденти могат да се разпространят бързо, пише Дани Хилис, съосновател на Applied Minds. През 2008 г. опити за налагане на цензура от пакистанското правителство неволно спряха достъпа до сайта за видеосподеляне Youtube на целия свят. В друг инцидент от 2010 г. по-голямата част от международния интернет трафик бе пренасочен към Китай за няколко часа, в това число и информационния трафик между американски военни бази. От China Telecom увериха, че това е просто инцидент, но според Дани Хилис подобни ситуации лесно могат да се инсценират.

Уязвимостта на интернет може да е просто дразнеща, когато засяга достъпа ни до YouTube или електронната поща, но когато стане въпрос за финансовата система и националната сигурност, проблемът се превръща във фундаментален.

Интернет бе създаден преди десетилетия, за да свърже група приятелски настроени съмишленици в техните академични изследвания. По това време никой не е предполагал, че Мрежата ще се превърне в критична част от живота ни. Ето защо системата е конструирана така, че да не може да бъде оборудвана със системи за сигурност, от които 21 век има нужда. Ето защо  е нужно да се създаде по-сигурно и надеждно копие на мрежата. То няма да замести, а ще допълни оригинала. Не е нужно да бъде и мултимилиарден правителствен проект. Системата може да ползва същата инфраструктура, но с различни протоколи, чиято архитектура ще бъде по-малко уязвима към атаки и проблеми.

Изясняване на собствеността

Интернет има безкраен потенциал, но за да можем да извлечем максимума от него, трябва да приемем Мрежата като “наша”. Да, част от нея принадлежи на частни корпорации. Да, част от нея се владее от правителствата. Но сърцето на интернет – ядрото на неговите огромни възможности – е сборът от инивидуалности, които се развиват, изобретяват, разрешават проблеми и на практика изграждат своята собствена среда, казва Мичъл Бейкър, която е председател на Борда на директорите на Mozilla.

Днес тази основна предпоставка е застрашена. Централизацията се превръща в норма – параметрите на всичко, което правим онлайн се определят от няколко големи организации. Приехме идеята, че основната дейност на живота в интернет е генерирането на съдържание за платформи, които някой друг контролира. Стъпките към централизацията не напомнят само за търговски интереси. В правния свят се появиха предложения да се разреши на Международни съюз по телекомуникации към ООН да поеме по-голям контрол върху Мрежата. Всичко това говори за огромния риск, който поемаме – да създадем интернет, който ни предлага възможности, които обаче се определят от гледната точка на неколцина.

За да спасим интернет от опасната посока, трябва да развиваме и овластяваме дигитални граждани. Това включва образователна реформа, която да помогне на учениците и студентите да разбират материята и да създават нови неща, а не просто да попълват празните полета. Според Бейкър процесът се нуждае от гъвкава методология и голяма доза практическо обучение. Технологиите се развиват толкова бързо, че не е реалистично да очакваме, че учителите трябва да носят този товар сами. Трябва да посветим ресурси за разработването на политики, които приоритизират тази форма на учене.

Добрата новина е, че да бъдеш дигитален гражданин е естествен процес за голяма част от нас, стига да получиш тази възможност. Хората разглобяват и сглобяват разни неща откакто съществуват. Интернет винаги ще бъде заплашен, но световна общност от дигитални граждани ще може да се справи със заплахите и да разпознае тези, които днес не виждаме. Природно хората са по-склонни да защитават това, което са създали, отколкото това, което консумират. Спасяването на интернет изисква голямо чувство на споделена собственост и по-малко обикновени зрители, които се съгласяват с това, което днешният интернет може да им предложи.