Как да спасим интернет?

Превенция на киберпрестъпленията

Интернет може да е съставен от софтуер и хардуер, но на практика представлява екосистема, която разчита на основно човешко качество: доверието. Това пише Питър Сингер, специалист по стратегии в New America Foundation. Мрежите и системите трябва да могат да се доверят на информацията, която изпращат, а след това ние трябва да можем да се доверим на информацията, която получаваме.

Именно това доверие позволи на бизнеса по света да споделя информация бързо и сигурно за всеки касаещ го въпрос, освен неговата сигурност. Твърде много компании, казва Сингер, отказват да споделят важна информация за кибератаките, пробивите в сигурността и електронните кражби, които мрежите им понасят, както и методите, с които фирмите противодействат.

Компаниите крият една от друга и от правителствата основни факти и технически детайли, най-вече защото са подозрителни и се опасяват, че друг може да използва корпоративната им информация за нечисти цели.

Страхът е главният проблем. Технологичните компании се притесняват за имиджа си, страхуват се от евентуално съдебно преследване и дори от експлоатирането им от службите. Потребителските компании се опасяват от реакцията на борсата, петролните компании си мислят, ча разкриването на информация ще помогне на конкурентите им, а енергийните корпорации се опасяват, че данните ще достигнат до хора, които са много по-опасни за тях от хакерите – екоактивистите.

Резултатът е, че никой не се учи от чуждите грешки, смята експертът по киберсигурност Кевин Мандиа от FireEye.

Според Сингер начинът за справяне с проблема е създаването на аналог на Центъра за контрол на заболяваемостта и превенцията (CDC), но ориентиран към киберпрестъпленията. Създаването на агенция, чиято основна мисия е провеждането на проучвания за оптимизиране на киберсигурността и споделянето на информация, може да промени изцяло ситуацията. Приликите между инфекциозните заболявания при хората и разпространението на вируси в мрежата, са твърде много, за да бъдат неглижирани.

Запазете интернет отворен

Още от самото начало на съществуването си интернет е запомнен със своята достъпност – идеята, че всеки може да отвори всеки сайт, както и да сподели информацията от него свободно с всеки, с когото пожелае. Близо 3 милиарда потребители използват мобилни приложения и други онлайн базирани услуги благодарение на отворените стандарти, популярните интерфейси и високата свързаност, която позволява на всяка иновация да достигне неограничено до всеки потребител.

Днес тази свобода е застрашена, пише Винтън Сърф, вицепрезидент на Google. Все повече правителства ограничават достъпа до определено съдържание, базирайки се на местно и регионално законодателство, което може да фрагментира интернет и да попречи на общата свързаност в Мрежата. Разкритията на Едуард Сноудън провокираха страни като Германия и Бразилия да предложат цялата информация за техни граждани да се съхранява на физически носители в рамките на съответната държава. Други страни, като Иран например, имат намерение да изградят изолирани “национални мрежи”. В Китай пък властите вече извършват наблюдение и контрол на информацията, достъпна от техни граждани.

Свързаността и свободата на словото е застрашена и от друг рисков фактор – потенциалът, който интернет има за международни политически и търговски спорове.  Например въвеждането на домейни като .vin и .wine доведе до сериозно недоволство от заинтересовани страни от Франция, Испания и Португалия, които спорят за това кой притежава правото за използването на името.