Как може да изглежда обществото ни през 2030 г.

Сценарий 3: един децентрализиран интернет прави света по-добър

През 2030 г. човечеството живее в дигитален рай. То има свободен достъп до знания, цифрово образование и - благодарение на евтините 3D принтери, до децентрализирани производствени възможности. Резултатът е, че обществото е отворено, толерантно, прозрачно и креативно.

И това е така, тъй като властта над интернет вече не е в ръцете на компаниите или на отделни държави. Мрежовата архитектура се основава на автономията на индивида. Той е свободен да решава кой може да вижда и използва собствените му данни.

Затова и хората могат, без да губят независимостта си, да се възползват от предимствата на интернета на нещата. 

В това общество всеки е в състояние да осъществи своите предприемачески идеи, тъй като информацията се споделя в световен мащаб. Икономиката ще просперира, защото „свободните клиенти са по-ценни от обвързаните, а и свободните хора са по-ценни от обвързаните", казва Фрик. Те създават нови неща, те са креативни и се грижат за една икономическа динамика.

„Големите системи имат тенденцията да се втвърдяват. Те са загрижени само да запазят властта си", казва Фрик. „Иновациите са базирани на малки системи". Затова в този свят производството е локално с 3D принтери, които може да се възпроизвеждат и затова са почти безплатни.

Американският икономист Джереми Рифкин вярва, че чрез 3D печата невидимата ръка на пазара постига своя най-голям триумф, а именно, „тя създава най-ефективните пазари в света, с пределни разходи, близки до нула". В такъв свят всички стоки са в изобилие и затова са почти безплатни.

Ето защо никой не реализира печалби. „Предимството на размера се губи, когато благодарение на 3D принтерите може да се произвежда всичко еднакво евтино и на местно ниво", казва Фрик. „Функцията на големите компании изчезва, а с това и тяхната мощ".

В резултат капитализмът абдикира - вместо това се създава една „икономика на споделянето“  на базата на обмен и самоуправление.

А с това и държавната структура се обръща с главата надолу. Светът вече не се нуждае от централна власт и избираеми представители. Чрез мрежата всеки гражданин може да се представлява сам.

Сценарий 4: 99% дигиталност 

През 2030 г. се случва това, за което критиците на глобализацията и механизацията предупреждаваха отдавна - общото наблюдение и растежът без работни места са се превърнали в реалност.

Обществото е разделено на бедни и богати – при което 99 процента са бедните. Малцина са инвестирали в гигантското разширяване на цифровата мрежа и могат днес да  определят какво ще се прави с нея.

Когато заплахата от тероризъм става твърде голяма, националните държави се оповават на операторите на мрежите, за да ограничат опасността с помощта на данните, които са събрани. Цената е висока. Политиката е слаба и зависима от желанията на елита. Промяна в обстоятелствата вече не се вижда.

Висшата класа кара машините и роботите да работят за нея. Човешкият труд е станал почти безполезен. Данните на 99% от населението се записват централно - като всички частни и търговски тайни. Който не принадлежи към елита, е напълно прозрачен.

Бедните се издържат с мръсни работни места - в свободното си време се радват на една виртуална реалност - средство на елита, с което се предотвратяват бунтовете. Социалната мобилност принадлежи на миналото...