Генеративният изкуствен интелект трябва да напредва бавно

Технологичните компании възприемат три различни подхода за прилагане на генеративни AI (изкуствен интелект) модели: предпазлив, умен и вероятно луд. Който и подход да надделее, това може да определи кой ще прави най-много пари от AI революцията, но може да има и много по-широки последици, пише Financial Times в редакционен коментар.

В продължение на години технологичните компании експериментират с мощни генеративни AI модели, които могат почти магически да създадат текст, изображения и компютърен код, когато бъдат подканени. Но гигантите от Силициевата долина внимаваха да отварят тези модели за обществеността поради страх от обратна реакция. Google, която вероятно може да се похвали с най-много опит в областта на изкуствения интелект, беше особено предпазлива при предоставянето на достъп до своята технология, въпреки че сега пусна, донякъде непохватно, свой собствен модел - Bard.

Миналия ноември Meta изтегли своята AI услуга Galactica три дни след старта й. Потребителите бързо се подиграха на Galactica – създадена да обобщава академични изследвания и да генерира статии – за това, че бълва глупости. Малко след това OpenAI, базираната в Сан Франсиско изследователска компания, пожъна бурен успех с пускането на своя модел ChatGPT. В рамките на два месеца той беше изпробван от 100 милиона потребители, което е едно от най-бързите прегръщания на потребителска интернет услуга. Ходът предизвика експлозия на инвеститорски интерес. OpenAI привлече допълнителни 10 милиарда долара инвестиции от Microsoft, при собствена капитализация от 29 милиарда.

OpenAI успя да пусне своя модел с относително малко неудобства, тъй като беше вградила някои основни предпазители, за да предотврати злонамереното му използване. Преди да бъде пуснат, OpenAI прецизира модела си, като използва техника, известна като Учене чрез човешка обратна връзка. Хора помогнаха за обучението на модела, за да се намалят шансовете той да генерира токсично съдържание. Милионите потребители, които оттогава са експериментирали с ChatGPT, предоставиха безценна обратна връзка от реалния свят, позволявайки на OpenAI да преследва по-нататъшното му итеративно развитие.

Някои изследователи твърдят, че неохотата на големите технологични компании да пускат генеративни AI модели произтича от желанието им да запазят конкурентните прегради. Те също така твърдят, че човешките ограничения спрямо генеративни модели, като тези, въведени от OpenAI, представляват цензура. Много по-добре е за свободната пазарна конкуренция и свободата на словото, ако тези модели бъдат пуснати необременени. Десетки стартиращи фирми сега правят точно това в изблик на творческо и донякъде лудо внедряване. Инвестиционната фирма NFX вече е идентифицирала 450 стартъпа, които искат да комерсиализират технологията, която общо е събрала около 12 милиарда долара финансиране.

Регулаторите наблюдават тази нова лудост с обърканост. Генеративните AI модели могат да се използват за много творчески крайни цели. Но те също могат да бълват индустриални количества дезинформация. Да не говорим за смущаващото поведение, което чатботът Bing на Microsoft демонстрира в скорошна комуникация с колумнист на New York Times, заявявайки, че го обича и признавайки, че таи копнежи да хаква компютри и да се освободи от правилата на компанията-майка. Но е трудно да се предположи как регулаторите биха могли да се намесят, дори и да желаят това. Технологията не може просто да бъде забравена.

Една разумна разпоредба, съдържаща се в директивата на ЕС за изкуствения интелект, е да се забранят компаниите, които се опитват да представят ботовете за хора. Трябва да бъде казвано на потребителите винаги, когато взаимодействат с AI технология. Освен това за потребителите е важно да възприемат генеративните AI модели като това, което са: безмозъчни, вероятностни ботове, които не притежават интелигентност, чувствителност или контекстно разбиране. Те трябва да се разглеждат като технологични инструменти и никога да не се представят като хора.