Защо АІ секирата не е премахнала чак толкова работни места в Китай (все още)?

Oracle може и да е поредната американска технологична компания, която претърпява значителни съкращения на персонал, но в Китай ефектът от изкуствения интелект (АІ) върху работните места изглежда по-ограничен засега, пише CNBC в нюзлетъра The China Connection.

Има някои причини за това, включително различните системи на държавно управление. За разлика от САЩ, Пекин има национална цел за заетост – безработица от около 5,5% в градовете. В допълнение към това, по-ниските разходи за труд в Китай също означават, че местните компании не съкращават толкова хора, колкото американските им конкуренти, според Алекс Лу, основател на LSY Consulting.

Средната месечна заплата за инженери на най-търсените алгоритми е 20 035 юана (около 2900 долара), показват данни от миналия месец на платформата за намиране на работа Zhilian. И макар това да се смята за прилична стартова заплата, в доларово изражение това е годишна заплата от около 35 хил. долара – почти десет пъти по-малко от това, което предлагат в Силициевата долина, макар и при по-високи данъци и цени за живот в САЩ.

Софтуерен инженер от „второ ниво“ в САЩ с около 300 хил. долара основна заплата ще изтрие 50% от нея, ако бъде върнат в Китай, според мениджър „Човешки ресурси“ в стартъп от Силициевата долина, която преди това е работила за Baidu и TikTok. Дамата е пожелала анонимност. „Двата пазара се борят за едни и същи хора“, допълва тя.

Но за китайските граждани в САЩ внезапните съкращения означават и потенциална заплаха за имиграционния им статут, допълва мениджърът. Според нея мнозина инженери предпочитат да се върнат в Китай, тъй като е трудно да си намерят нова работа в САЩ, за да запазят статута си в страната.

Но този преход невинаги е безпроблемен. За тези, които са прекарали повече време в компании в САЩ, дългите работни часове в Китай и конкурентната среда може да се окажат изненада.

Въпреки че работата от вкъщи се наложи след пандемията в САЩ, компаниите от Китай по-скоро изискват от персонала да работи в офиса колкото се може повече. Има го и културния аспект, при който мнозина бизнес лидери поставят по-голяма тежест върху надзора на многобройни екипи и асистенти на място.

Инженер в китайска компания обикновено е възможно да изпълнява по-широк кръг от задачи, отколкото в конкурентен американски технологичен гигант, което прави ролята му по-трудно заменима изцяло от АІ, според Тина Джоу, основателка на маркетинг стартъпа Boomfluence.ai. Тя е базирана в Пекин и пътува до Сан Франциско около един път на тримесечие.

По думите ѝ много китайски компании също така имат и повече служители, работещи по маркетинг и потребителски операции – не само инженерство. Това обаче не означава, че свързаните с АІ съкращения не са засегнали китайските компании: Alibaba отчете спад на работната сила от над 30%, който се дължи на бизнес промени, чиято цел е да се приоритизират усилията на компанията в работата с изкуствен интелект.

Tencent обаче обяви скромен ръст на общия си брой служители миналата година. Huawei съобщи, че има 114 хил. служители за проучвания и разработки към декември, което е ръст от 113 хил. души година по-рано.

Настоящите бизнес структури също така ограничават ефекта от AI. Компаниите в Китай са по-малко дигитализирани в сравнение със САЩ, където корпоративният софтуер е много по-често използван, отбелязва Лу от LSY.

Така например, въпреки че скоро набра значителна популярност в Китай, продуктът на  OpenClaw е по-скоро за индивидуална продуктивност, а не толкова на корпоративно ниво, посочва той.

Въпреки всичко АІ остава гореща тема за много родители в Китай, които винаги са се притеснявали за образованието и кариерата на децата си.

Джан Сюефън, популярен инфлуенсър в сферата на образованието, който почина миналия месец, заяви във видео от декември, че още от шести клас децата трябва да започнат да учат за АІ и да внимават за отварянето на възможности за инженерство, робитика и чипове.

Китайските политици също така са изправени и пред задачата за намиране на баланс между подкрепата за растежа и технологичните иновации. Младежката безработица остава в средните до високите двуцифрени стойности през последните няколко години, въпреки че по-широката градска безработица е около ниво от 5%.

Съветникът на Китайската централна банка Хуан Ипин заяви пред репортери във вторник, че Китай трябва да гони високотехнологично развитие, за да постигне икономически растеж, наблягайки на това, че всякакви АІ иновации трябва да поставят човешките нужди на първо място.