Американският технологичен концерн IBM иска да направи следващия пробив в индустрията с чипове с помощта на милиардни инвестиции. Американската компания ще вложи 3 млрд. долара през следващите пет години в разработване на чипове, обяви IBM в сряда, цитирана от Ройтерс.
IBM се надява с ръст в иновациите си да съживи изпитващото затруднения хардуерно подразделение. През миналата година IBM инвестира за развойни дейности в цялата група 6 млрд. долара.
След една седмица групата възнамерява да представи финансовия си отчет за второто тримесечие. През първото тримесечие на годината продажбите на подразделението на хардуер отчетоха спад с 23 на сто, а компанията като цяло отчете най-слабите си продажби от пет години насам.
IBM се надява да намери начини да свие размера на силициевите чипове, за да ги направи по-ефективни, и за тази цел експериментира с нови материали, които да се използват в създаването на чиповете. Затова групата изследва нови материали за производство на чипове, като въглеродни нанотръби, които би трябвало да бъдат по-стабилни и устойчиви на топлината от материалите, които се използват в момента, и да позволяват по-бързо свързване.
„Посланието към нашите инвеститори е, че ние вярваме в тази област", заяви Том Росамилия, старши вицепрезидент на Systems and Technology Group към IBM.
По време на брифинг за инвеститорите през май главният финансов директор на IBM Мартин Шрьотер заяви, че новите изследвания и развойната дейност са от съществено значение за освежаването на хардуерното подразделение, което се очаква да се стабилизира през 2014 г. и да започне да расте през 2015 г.
Широко използваните в момента силициеви чипове според IBM вече не предлагат големи възможности за по-нататъшно развитие, заяви тогава Шрьотер. Затова компанията ще залага на по-малки и по-ефективни компютърни процесори.
Американците са единствената голяма компания, която инвестира в изследвания за въглеродни чипове. Тъй като търсенето на възможности за постигане на по-бързи скорости расте, инвестицията може да изстреля компанията доста напред пред конкуренти като Oracle и HP, смятат Ричърд Дохърти, директор изследвания в Envisioneering Group от Сийфорд.
IBM вече започна изследвания над друго сравнително непознато вещество – графена - чист въглерод, през който според IBM електроните могат да се движат 10 пъти по-бързо, отколкото през силиция. Компанията планира да инвестира повече в научни изследвания в тази област.
Новите чипове ще дадат възможност за по-бързи изчислителни процеси, които могат да доведат до създаване на изкуствен интелект и компютри с висока когнитивна мощност. Компанията се надява, че инвестициите в тази област ще доведат до създаване на технология, която позволява на компютърните системи да доближават по ефективност, размери и мощност човешкия мозък.


Куриер де Балкан: България блести на международната сцена с Джирото и победа на Евровизия
Голяма бяла акула е заснета в централната част на Средиземно море
Световните конфликти достигнаха връх през 2025 г.
Директорът на „Евровизия“ : България впечатли с изключително бързата реакция на институциите
Зеленски пред „Гардиън“: Русия губи инициативата, а войната постепенно се обръща в полза на Украйна
Петте елемента в изграждането на учителя: Липсата на една брънка скъсва веригата
Великобритания трудно ще възстанови щетите от Brexit върху икономиката си
Износът и вносът на Китай скочиха през май благодарение на AI
Поръчките на петролни супертанкери надминаха рекорда от 2008 г.
Бунтът срещу центровете за данни заплашва бъдещето на AI
Една грешка създаде златните джанти на Subaru
Изкуственият интелект на TikTok вече е в 7 милиона коли
Новото Audi Q7 – само дизел, Matrix LED и три окачвания по избор
Защо фабричните гуми са различни от тези, които си купувате от магазина
BYD се включи в атаката срещу Ferrari
Полицията проверява незаконна помпена станция за над 500 000 лв. на яз. "Студен кладенец"
Приятелите на Джей Ло се надяват тя да даде шанс на Брет Голдстин
Диетата MIND: Шест храни за здрав мозък
Защитиха пътя към резиденцията на Путин във Валдай с мрежи против дронове
ЕС има тайвански проблем на стойност 2 трилиона долара