Бюджетната криза в Германия заплашва амбициите на страната в сферата на чиповете

Бюджетната криза в Германия може да повлияе на плановете за раздаване на милиарди евро държавни субсидии на компании за чипове, а това потенциално може да попречи на надеждите на страната да играе важна роля в глобалната индустрия за полупроводници, пише Financial Times.

Германското правителство обеща огромна държавна подкрепа на международни производители на чипове, които инвестират в най-голямата икономика в Европа. Intel, която инвестира 30 млрд. евро две нови фабрики в източния град Магдебург, ще получи безвъзмездна помощ от 9,9 млрд. евро за проекта си - най-голямата чуждестранна инвестиция в следвоенната история на страната.

Но съмненията относно държавната подкрепа нараснаха след шокиращото решение на германския конституционен съд миналия месец, което хвърли в хаос плановете за разходи на правителството за 2024 г.

Политици, експерти от индустрията и бизнес лидери се опасяват, че проектите за чиповете може да станат жертва на бюджетната бъркотия - резултат, който според тях може да нанесе огромни щети на репутацията на Германия.

„Това би било пълна катастрофа за имиджа на Германия като място за инвестиране, защото ще покаже, че просто не можете да разчитате повече на тази страна“, коментира Свен Шулце, министър на икономиката на източната провинция Саксония-Анхалт, където Intel ще изгради завод. „Това ще бъде опустошителен удар - такъв, какъвто не сме виждали досега в нашата следвоенна история“, коментира той пред Financial Times.

Кризата се разпали, когато върховният съд на Германия постанови, че правителството е нарушило конституцията, като е прехвърлило 60 млрд. евро кредитни линии, предназначени за справяне с пандемията, във „фонда за климата и трансформацията“. Това е извънбюджетен инструмент, който то използва за финансиране на индустриалната модернизация на Германия.

Субсидиите за Intel и други производители на чипове, като тайванската TSMC, трябваше да дойдат от климатичния фонд. Решението разтревожи компаниите - не само производителите на чипове, но и други големи групи, които трябваше да получат грантове, като производителите на стомана, които инвестират огромни суми, за да преминат към въглеродно неутрално производство.

Кризата засяга основата на една от най-важните политики на Германия, нейния план да стане голям производител на чипове. Това, от своя страна, е част от по-мащабната стратегия на ЕС за укрепване на веригите на доставките, за повишаване на икономическата устойчивост и намаляване на зависимостта на блока от тайвански доставчици – потенциална уязвимост в случай на конфликт между Китай и Тайван.

Intel не е единственият голям инвеститор, привлечен от Германия. TSMC, най-големият поддоставчик на чипове в света, заяви, че ще инвестира 10 млрд. евро в нова фабрика в Дрезден, заедно с холандския производител на полупроводници NXP и германските Bosch и Infineon. За тази фабрика са обещани 5 млрд. евро субсидии.

Междувременно Infineon изгражда завод за 5 млрд. евро, също в Дрезден, Bosch инвестира 250 млрд. евро в разширяването на звеното си в Дрезден, а американският производител на чипове GlobalFoundries вече е в четвъртата година от разширяването на капацитета си за производство на пластини в града. И трите компании разчитат на щедра държавна подкрепа.

През ноември германският канцлер Олаф Шолц каза на конференция, че „абсолютно иска“ фабриките за чипове да продължат напред, както е планирано. „Това е важен сигнал за бъдещето, за всички нас, че полупроводниците се произвеждат в Европа, особено в Германия и особено в Източна Германия“, заяви Шолц.

Шулце, който е член на опозиционната Християндемократическа партия, каза, че се надява Шолц да говори сериозно. „Не се притеснявам за инвестицията на Intel, защото канцлерът лично увери, че тя ще продължи“, коментира той.

Шолц, Хабек и министърът на финансите Кристиан Линднер провеждат кризисни разговори за това как да се справят със задънената улица и да се състави преразгледан план за разходите за 2024 г. Хабек дори отмени планирано пътуване до срещата на върха на ООН за климата в Дубай, за да се фокусира върху проблема.

Intel и TSMC отказват да споделят дали се опасяват, че обещаните им субсидии са изложени на риск.

Източници, запознати с комуникацията на TSMC с Берлин, коментират, че ако германското правителство намали ангажимента си за субсидии, може да се наложи компанията да  предоговори условията за своята фабрика в Дрезден, включително с нейните германски съвместни партньори.

„Най-лошият случай ще е, ако след девет месеца се окаже, че няма да има субсидии и трябва да анулираме проекта“, посочва един от източниците.

Други компании изразиха публично своята загриженост относно ефектите от решението на съда. Германският автомобилен доставчик ZF, който строи фабрика за чипове в западния регион Саарланд с американската група Wolfspeed, заяви, че е притеснен от последствията за Германия като място за правене на бизнес.

„Въпросът е дали важни проекти за индустриална трансформация могат да започнат в Германия или бъдещето ще се случи в други части на света“, коментира ZF.

Линднер се опита да разсее страховете на инвеститорите. „Споразуменията, които постигнахме и които са правно обвързващи, ще бъдат спазени“, каза той в интервю за The Pioneer в понеделник.