Доц. Пенчев: Трябва глобализация на свободата, а не на глобалното управление

Глобализацията е феномен, който наблюдаваме най-малкото през последните 200 години, може би дори през последните 250, и като такъв в дълга перспектива със сигурност резултатите са повече от положителни. Това каза доц. д.н. Пенчо Пенчев, преподавател по стопанска история в Университета за национално и световно стопанство (УНСС), в предаването Invest/Or по Bloomberg TV Bulgaria.

„Ако условно вземем 1800 г. и сравним с настоящето, то настоящето печели по всички показатели. „Доброто старо време“ е мит. Около 1800 г. при около 1 млрд. население 5%-6% от него живеят над прага на абсолютната бедност. Последните изчисления от 2016 г. сочат, че между 10% и 14% живеят в крайна бедност. Останалата част от населението не живее в абсолютна бедност, при това наблюдаваме тенденцията при постоянно увеличаващо се население. Подобни статистики могат да бъдат давани като пример до безкрай, като минем през жизнен стандарт, средни доходи, продължителност на живота“, аргументира се доц. Пенчев.

„До голяма степен всичко това се дължи на глобализацията, ако под глобализация разбираме свободното движение на хора, стоки и капитали и нарастването на пазарите“, допълни той.

По думите му и сега, и в миналото хората са недоволни от глобализацията по едни и същи причини. „Всеки икономически напредък е творческо разрушение по думите на Шумпетер. Той носи нещо ново, но има хора, които страдат. Ако например замениш всички каруци с железопътен транспорт, всички каруцари ще останат без работа“, посочи доц. Пенчев. Според него в момента тези настроения намират политически израз и изборите в основните държави го показват. „Победата на Тръмп се дължи точно на това. Далеч обаче не говорим само за САЩ, подобно нещо виждаме и в съседна Турция и в Унгария“, отбелязва той.

„Недоволството към глобализацията може да бъде разбрано, но експлоатацията на това недоволство е трудна за оправдаване. Проблемите, трудностите и бедността са реални, но в крайна сметка постиженията са много повече. Един елементарен пример – през 1836 г. най-богатият човек на света - Ротшилд - умира от едно елементарно възпаление, което днес може да се излекува стига да имаш достъп до аптека. В този смисъл сегашните бедни живеят по-добре от най-богатите преди 150 години“, обяснява доц. Пенчев.

„Световната търговска организация (СТО), Международният валутен фонд (МВФ) и Световната банка не са израз на пазарна глобализация, а израз на стремеж да се управлява от някого пазарът. Тук по-скоро говорим за следствия на елити, които се опитват да управляват световни процеси. В тази насока трябва малко повече скромност, не може да управляваш всичко. Трябва да вървим към глобализация, но не толкова на глобалното управление, колкото на глобалната свобода“, завърши доц. Пенчев.

Повече от неговия анализ можете да видите във видеото с втората част от предаването:

Изминали издания на Invest/Or гледайте тук

Следете Invest/Or и във Facebook

Още видеа гледайте на сайта на Bloomberg TV Bulgaria