Макроикономист: Трябва дефиниция за ревизията на приватизационните сделки

Настоявам за точна дефиниция какво ще се ревизира при приватизационните сделки. България не се намира в блестящо социално-икономическо положение, за да си позволи ново разтърсване на икономиката. Това коментира проф. Димитър Иванов, икономист и финансов консултант, живеещ в Лондон, в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria.

Той е на мнение, че при някои приватизационни сделки е допусната несправедливост и беззаконие.

За пример икономистът даде „Девня-цимент“ и „Соди-Девня“, за които решения, заради закона за конкурентността, са се вземали в ЕС, преди страната ни да стане член на Евросъюза.

Димитър Иванов е категоричен, че сред фактите от прехода е „бъдещото председателство на ЕС, което е гордост за България, но е категоричен, че преходът за 28 години остави поне две поколения в изключително трудна социално-икономическа ситуация.

„В страната властва голяма социално-икономическа диференциация, пенсионната система не е добра, хората се разпиляха по целия свят, с основание си задават въпроса защо след 28 години толкова бавно се развиваме", посочи икономистът и напомни, че темата е чувствителна и трябва да се знае какво ще се разследва.

По повод предложението за т.нар. ревизия на прехода Димитър Иванов каза, че на първо място трябва да бъдем наясно какво ще обхваща процеса и какво ще се ревизира.

"Трябва да се знае, например, дали ще се разследва приватизацията на банките. Даваме ли си сметка, че можем да разтърсим цялата банкова система на България. Ще разследваме ли  приватизацията с работническо-мениджърски дружества, с бонове, фалшивата приватизация. Ще се връщаме ли към големите стратегически сделки", запита проф. Иванов.

Той предупреди, че „ако направим това..., а и без това чуждестранните инвестиции за последните шест години са намалели катастрофално, и сега ако се разчуе, че България ще ревизира големите приватизационни сделки, ще бъдем забравени от Европа и света".

Макроикономистът смята, че Бюджет 2018 е стандартен.

„Той прави опит да се съобрази с основните, поискани от обществото приоритети, но бюджетната конструкция е такава, че няма програми. Но липсва доказателството как ще изработим ръст на БВП от 3,9% на фона на всичко, което се случва около нас. В бюджета липсва строга инвестиционна програма. Разчита на европейски фондове и инвестиции, но нямаме никаква програма за публично-частно партньорство", заяви икономистът.

Беше ли сбъркана философията на приватизацията от 90-те години? Какво откриха пред хората „Досиетата от рая“?

Вижте повече във видеото!