Кирил Петков пред Bloomberg: Твърдо искаме да влезем в еврозоната през 2024 г.

Новият министър-председател на България Кирил Петков потвърди ангажимента на правителството за приемане на еврото в рамките на две години в условията на крехка подкрепа сред избирателите, засегнати от пандемията.

В интервю за Bloomberg, излъчено и по Bloomberg TV Bulgaria, Кирил Петков обърна внимание на необходимостта от активно укрепване на подкрепата за въвеждането на единната валута след провала на публичните послания по време на кризата с Covid-19. Коментарите са първото изрично обещание за еврото, направено от Петков, откакто възпитаникът на Харвард и бивш предприемач встъпи в длъжност през декември. 

Социалното разделение възпрепятства усилията на България в борбата с пандемията, а страната заема последно място в 27-членния блок по отношение на ваксинирането на населението. „Преминаването от българския лев към еврото също трябва да се третира внимателно и изисква пълномащабна обществена информационна кампания“, каза Петков.

„Това не може да стане изведнъж", коментира 41-годишният Петков пред Bloomberg в София, като потвърди целевата дата за преминаване към еврото - 2024 г. „Когато не се комуникира добре и след това се налага или се натрапва на населението, винаги има риск от политически сътресения, каквито не би трябвало да има“, добави той.

Фрагментираната четирипартийна коалиция на Петков е изправена пред труден дневен ред в момент, в който България излиза от продължителна политическа криза, белязана от скандали за подкупи, масово недоверие към публичните институции и задълбочаващо се неравенство.

При положение че икономическата продукция на глава от населението е малко повече от половината от средното за ЕС ниво, правителството се стреми да приеме общата валута, за да помогне на икономиката да намали разликата с по-богатите страни в блока.

Обществеността обаче е разделена. Около половината от българите смятат, че въвеждането на еврото ще има отрицателни последици, стана ясно от проучване на Евробарометър от юли. Повече от три четвърти се притесняват от злоупотреби при определянето на цените по време на преминаването към еврото, показва проучването.

Новите опасения за инфлацията, които преследваха бившата комунистическа страна през десетилетието след падането на Берлинската стена, както и опасенията на държавите членки на ЕС за интеграцията на по-слабо развитите страни, забавиха напредъка на България по отношение на приемането на еврото.

България управлява валутен борд от края на банковата и хиперинфлационната криза през 1997 г., когато около една трета от банките на страната фалираха, инфлацията достигна 1000%, а хората се запасяваха със стоки, след като много магазини отхвърлиха националната валута. Петков заяви, че страната ще запази съществуващото обвързване на лева с еврото до влизането в ЕС през 2024 г. без промяна.

Почти два месеца след като победи партията на Бойко Борисов ГЕРБ на изборите, Петков засилва програмата си за подобряване на ефективността на органите за борба с корупцията и наложи механизъм за засилване на контрола върху главния прокурор след многократни критики от страна на ЕС.

Напредъкът може да помогне на страната да се присъедини към Шенгенското пространство на ЕС през следващите шест месеца - амбиция, която държавите членки дълго отлагаха на фона на съмненията относно правоприлагането в България, признава той.

„Тази коалиция ще остане на власт, докато поддържаме тази нулева толерантност към корупцията", каза той. „Ако имаме коалиционен партньор, който направи крачка встрани и ако това доведе до падане на правителството, така да бъде“.

Премиерът също така обещава да се пребори с пандемията, като увеличи доброволното ваксиниране чрез кампании, данъчни стимули и въвеждане на сертификати за ваксинация или прекарано заболяване в държавната администрация.

По отношение на енергийната криза Петков отбелязва, че „много внимателно следим и целия ядрен дебат в Европа. Ядрената енергия е преходно гориво и може да разширим сегашната централа в Козлодуй“.  По-конкретно той пояснява, че правителството не планира да съживи плановете за АЕЦ в Белене, а по-скоро обмисля разширяване на мощностите чрез нов реактор в Козлодуй.

Цялото интервю вижте в сайта на Bloomberg TV Bulgaria.