Спас Спасков: За 20 години продължителността на живота у нас се е повишила със 7 години

Показателите в здравеопазването показват тенденция на подобрение. Продължителността на живота за последните 20 години се е повишила средно със 7-7,5 години. Ние нямаме продължителност на живота, каквато е в развитите страни, защото и там показателите също се подобряват, но тенденцията е в позитивна посока. Това коментира в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria доц. д-р Спас Спасков, бивш директор на УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов".

Според доц. Спасков трябва да се обърне внимание на показателя "предотвратима смъртност", по който България изостава в класациите, но тенденцията също е към подобрение.

Що се отнася до броя на болниците в страната, той потвърди, че у нас те са повече в сравнение със средноевропейския показател, но се изравняваме по броя на болнични легла. Той припомни, че използваемостта на леглата по данни на Министерството на здравеопазването в държавните и общинските болници е между 50 и 60%, но вече е паднала под 50%.

„В същото време използваемостта на леглата в частните болници е около 90% при оптимум 80% заетост", подчерта доц. Спасков и уточни, че причината е по-добра организация и поднасяне на медицинска услуга на населението.

Той се надява, че в държавните болници ще се извърши преструктуриране. „Идеята да бъдат задържани толкова много държавни и общински болници беше, че те ще успеят да се преструктурират. При един собственик това не е трудно и тогава може малка болница да се развие в някакво медицинско направление и да поеме по-голям брой хора от допълнителни региони и тогава тя ще може да се издържа. Докато сега малките болници трудно се издържат в общините, защото няма население в тези общини, чрез които да се издържат", обясни здравният експерт.

За клиничните пътеки той напомни, че е бил "голям противник на приемането им като начин на оценяване на болниците". „Тази система е взета от Австралия, сподели доц. Спасков и уточни, че тя там е работеща, защото разполага със значително повече средства, с които могат да се покрият плащанията. – Ние бяхме принудени да ограничаваме плащането до такава степен, че при едно проучване, съвместно с Министерство на финансите, установихме, че НЗОК плаща само около 60% от лечението на пациентите. Това проучване е правено около 2005 година и от тогава до сега все говорим за него“.

Здравният експерт съобщи, че ресурсът за клиничните пътеки е 7 млрд. лева и винаги стои въпросът как тази сума да се разпредели коректно за болниците. „Първият механизъм беше на базата на преминали болни през болниците. Това е грубо неправилно, тъй като има болници, в които пациентите консумират голям ресурс, например в хирургиите. И за това на следващата година се премина на заплащане, което е различно според вида дейност“, припомни доц. Спасков.

Той подчерта, че държавата знае не колко струва, а колко се дава за определена медицинска дейност. „Говори се за договаряне между болниците и НЗОК, но такова договаряне няма. Няма коментар на цената, която Здравната каса дава, а тя дава само около 60%, а останалото трябва по някакъв начин да се "докара" и това води до "коректни и некоректни начини“, е мнението на здравният експерт.

Защо Националната здравно-осигурителна каса трябва да има монопол върху здравното осигуряване в България? Има ли алтернатива? Каква е ролята на частните здравно-осигурителни фондове? Могат ли те да извършват дейност като здравно-осигурителни каси? Ще има ли това позитивен ефект върху здравното осигуряване като цяло?

Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.