Защо българската икономика е особено изложена на енергийни шокове от Близкия изток?

Ескалация на кризата в Близкия изток може да увеличи инфлацията от енергийните източници, което ще засегне особено България заради високата енергийна интензивност на икономиката. Това коментира доц. д-р Стела Ралева, преподавател в катедра "Икономика" на Стопанския факултет на СУ "Св. Климент Охридски", в ефира на предаването "Бизнес старт" по Bloomberg TV Bulgaria.

"Енергийните цени са много сериозен фактор за инфлацията. Перспективите могат да бъдат много неблагоприятни предвид военните конфликти... При едно неблагоприятно развитие на конфликта в Близкия изток това може да има отношение и към някои транспортни коридори, свързани с доставянето на петрол“, посочи икономистът.

По думите на доц. Ралева при всички случаи това ще доведе до увеличаване на енергийните цени, което от своя страна „ще провокира действия от ЕЦБ може би за ново повишаване на лихвите, защото те не го изключват." „ЕЦБ обяви, че не възнамерява да вдига лихвите при нормални обстоятелства, но положението може да се промени в зависимост от развитието на конфликта“, добави тя. Според госта ескалация на конфликта в Газа би довел до по-голяма инфлация и ще има негативен ефект върху икономическия растеж.

За икономиката на България повишаването на енергийните цени ще има особено голямо значение по отношение на производствените разходи. "Българската икономика има висока енергийна интензивност - тази енергийна интензивност при нас е повече от 4,5 пъти по-висока, отколкото е средното за ЕС и повече от два пъти по-висока от останалите нови страни членки. Повишаването на тези цени ни засяга в много по-голяма степен", комеентира събеседникът. 

Динамиката на доходите също е силно инфлационна у нас, тъй като не е съпътствана от ръст на производителността на труда, отбеляза гостът в предаването. Ралева отбеляза, че стагфлация не е невъзможна предвид перспективите и предвид това дали ще се наложи на централните банки да увеличават лихвените проценти, или ще има задържане и връщане към по-нормални нива. „Това има и друг негативен фактор, свързан с обслужването на дълговете - новоемитираните дългове вече са на по-висока доходност, което ще затрудни страни, които имат необходимост от финансов ресурс", коментира събеседникът.

В такъв вариант, особено за българската икономика, трябва да се мисли в дългосрочен план как да се повишат производителността и инвестициите след отшумяването на енергийните шокове при ескалация в Близкия изток, препоръчва доц. Ралева.

Как инфлацията и икономическият растеж си взаимодействат, създава ли ръстът на заплатите заплаха за конкурентоспособността на компаниите може да гледате във видеото Bloomberg TV Bulgaria.