За 6 месеца войната в Иран промени енергийните потоци, но пазарите не се притесняват истински

На 28 август се навършват точно шест месеца от началото на бомбардировките, които извършиха САЩ и Израел по цели в Иран, пише Ройтерс. Агенцията прави анализ на ефектите от войната, които се проявяват на пазарите - енергийните и финансови.

След началото на войната Иран затвори Ормузкия проток и досега плаването през него е ограничено. Това сви и промени потоците на петрола и природния газ от Персийския залив и първия ефект, който беше веднага отчетен, беше поскъпването на енергоресурсите.

Заради първоначалната паника на пазара  сортът "Брент" (референтен за повечето петролни доставки) поскъпна и за кратко прехвърли нивото от 120 долара за барел през април. След това цената се понижи, но волатилността се запазва. От началото на годината средната цена на петрола достига до нивото от около 90 долара за барел спрямо 70 долара за същия период на 2025 година.

Сериозно е въздействието върху цените на горивата заради недостига на петрол в световен мащаб.  На пазара на горива обаче има влияние и от войната в Украйна - затворените руски рафинерии накараха правителството да забрани износа на бензин, дизел и самолетно гориво. Всъщност в края на пролетта опасенията на пазарите, особено в Европа, бяха, че ще има сериозен недостиг на керосин и дори европейски институции препоръчаха по-внимателно планиране на летните пътувания.

Кризата обаче беше избегната с внос от САЩ, както и увеличаване на производството в работещите рафинерии.

Затвореният проток и ракетните удари на Иран по съседните държави нарушиха плановете за доставки на втечнен природен газ от Катар.

Според изчисленията на Ройтерс именно Катар е най-голямата икономическа жертва от войната в региона. Износът на газ е намалял с 96%. За шестте месеца това се равнява на 24 млрд. долара неполучени доходи от продажбата на суровината. Страната е основен доставчик в Азия, но недостигът се усеща пряко и в Европа - двата региона се конкурират за количествата газ на пазара.

Износът от САЩ частично компенсира липсата на катарския газ, но основните количества се насочват към Азия. Това удвои цената на газа в Европа - в последния търговски ден преди началото на войната, 27 февруари, сесията затвори с цена от 31 евро за мегаватчас, а в обедната часове на 27 август, или точно шест месеца по-късно, цената вече е 66 евро за мегаватчас.

Фондовите борси засега пренебрегват войната

До голяма степен фондовите пазари пренебрегват войната в Персийския залив. Ройтерс отчита рекорди при търговията с акции, но те са породени от печалбите, свързани с изкуствения интелект. Именно  технологиите водят пазарите.

Разбираемо, борсите в Персийския залив се представят по-слабо, но там няма сривове.

Ройтерс цитира анализите на Fidelity, които посочват, че като цяло фондовите пазари са спокойни, защото все още има значително очакване, че войната ще приключи до края на годината.

Интересно е и още нещо - нито един от активите, които търговците използват традиционно за защита, не записва трайно повишение на цената си. Американските държавни ценни книжа в момента са под влиянието на изненадващото решение на Вашингтон за обратно изкупуване на облигации, неяснотата около политиката на новия ръководител на Федералния резерв Кевин Уорш, както и инфлационните очаквания.

Щатският долар повишава стойността си спрямо кошницата от конкурентните валути, но финансови анализатори казват, че причината е по-скоро с обезценяването на японската йена.

От началото на войната в Иран в края на февруари златото е поевтиняло с 25%, но е три пъти по-скъпо спрямо времената преди войната в Украйна. В последните седмици златото поскъпва, но това се случва на фона на опасенията за обезценяване на щатския долар.

Затварянето на Ормузкия проток повиши цената на торовете

Затварянето на Ормузкия проток увеличи цената на торовете - заради ограничените доставки на готова продукция от Персийския залив, както и заради скъпия газ, който е суровина за производство на торове.

Това, заедно с климатичните промени и блокировката на Черно море, вече оказва натиск върху земеделските производители. По данни на Организацията за прехрана и земеделие на ООН  (FAO) цената на храните през юли е достигнала най-високото си ниво за последните три години. Опасенията са, че пикът още не е достигнат на фона и на продължаващите масирани удари, които си разменят Русия и Украйна по пристанищна инфраструктура и товарни кораби в Черно море. Двете страни са основни износители на пшеница и други зърнени култури.

Въздействието на по-скъпите цени ще се усети най-вече в държавите, в които домакинствата харчат по-голямата част от доходите си за храна - най-вече в Африка, Азия и Южна Америка.