Красен Станчев: В България се налага моделът на диалогичната демокрация

След приключването на първия тур на местните избори в България общият извод е по-скоро оптимистичен, отколкото песимистичен. Оттук нататък в политическия живот ще се повтаря моделът на „диалогичната демокрация, тоест непрекъснато договаряне на това, което трябва да се прави и това е положително. Това мнение изрази в предаването "Светът е бизнес" на Bloomberg TV Bulgaria доц. Красен Станчев, икономист, основател на Института за пазарна икономика.

Според него вече е променено доминирането на общинско равнище – долното равнище на правене на политика. „ГЕРБ постепенно навлиза в отрицателен тренд на обществено одобрение и доверие“, посочи той.

По думите на доц. Станчев оттук нататък в политическия живот в България ще се повтаря моделът, който е видим в последните три години на парламентарно равнище – няма абсолютни мнозинства, а има натиск от обществени настроения по проблемите, които възникват в икономиката и извън икономиката на страната.

Що се отнася до данните за драстичния спад в доверието в търговията на дребно, по данни на НСИ за бизнес климата, икономистът обясни с опитите на служебното правителство в последните седмици на своята активност да регулира пазара на дребно. Той предупреди, че това създава много големи проблеми и ако такива политики продължат, „това ще действа като макроикономически спирачен механизъм“.

Станчев е категоричен, че „риск е и вярата на управляващите партии, че държавата е преди, по време и след икономиката – тоест, че може да присъства навсякъде, да взима всичко, да увеличава държавния дял в икономиката, да преразпределя“.

Той смята, че следващата година „всички тези вери в магическата формула на държавната намеса няма да доведат до фундаментален крах на бюджета, но ще се зададат проблеми по повод дефицит, устойчивост на дефицита, перспективи за обслужване на дълг.

Икономистът напомни, че дефицитът и инфлацията са важни, ако страната ни иска да влезе в еврозоната. Станчев отбеляза, че помощи, увеличаване на доходи и минимална работна заплата ще продължат да действат като проинфлационни фактори. „Нищо чудно да се окаже, че външното въздействие върху инфлацията на България е относително малко (т.нар. ценова инфлация е относително малък дял), докато по-големият дял идва от проинфлационните фактори, резултат от вътрешната бюджетна философия“, добави той.

Икономистът прогнозира, че лихвите по ипотечните кредити в България ще се покачват, защото са 2,2 - 2,5 пъти по-ниски в сравнение с еврозоната. Той е убеден, че тази промяна ще настъпи „сравнително бързо“.

Как ще се отрази на кредитополучателите вдигането на лихвите? Как ще повлияят изборите и политическите турболенции върху местната пазарна икономика?

Вижте целия коментар във видео материала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Светът е бизнес" може да гледате тук.