Възможно ли е изграждането на ветрогенератори в българските води на Черно море

Вятърните турбини в Черно море трябва да бъдат изградени правилно, за да не се налага да се харчи допълнителен ресурс за поддръжката им, което ще се отрази на данъкоплатеца. Това заяви в предаването "Бизнес старт" на Bloomberg TV Bulgaria доц. д-р Николай Марков, ръководител на Центъра по хидро- и аеродинамика към Българска академия на науките.

Според него качеството на изследванията на проектите трябва да е гарантирано с процедури с множество независими проверки, преди да се започне работа.

„Избирането на работещ и ефективен вариант за изграждане на вятърни турбини в Черно море е много трудно. Това се дължи на преобладаващо слабия вятър, рязката промяна в дълбочината на дъното и морските бури, характерни за Черно море“, коментира доц. Марков.

Той обясни, че в Черно море средните ветрове са до 8 м/с, докато в Северно море са 9-9,6 м/с. По думите му разликата изглежда малка, но след като мощността е пропорционална на скоростта на вятъра на трета степен, това означава, че 12% по-слаб вятър ще доведе до 50% по-слаба генерирана мощност.

„Стандартните методи за поставяне на такива мощности не са приложими тук заради дълбокото дъно, което остава няколко варианта, един от които плаващите платформи, които са по-скъпи“, посочи специалистът.

Той смята, че все още е рано за заключение дали изграждането на вятърни турбини в Черно море е възможно и ефективно, като учените сега се фокусират върху избора на процедура, с която да стигнат до това заключение.

„Процедурите в сектора са разработвани с години, като целят да намалят риска за всички страни. Въпросът е на каква цена и какви усилия ще са нужни за изграждането на мощностите в Черно море“, добави доц. Марков.

Той смята, че избирането на работещ и ефективен вариант за Черно море е много трудно, заради няколко фактора. „Факторите включват: преобладаващо слаб вятър спрямо други морета, също така дъното много бързо става дълбоко, а на трето място Черно море е характерно със силни бури, които затрудняват проектирането и поддържането на тези съоръжения“, изброи причините, които биха затруднили проектите за изграждане на ветрогенератори.

Доц. Марков съобщи, че такива мегапроекти се разделят на пет фази, като първата е да се оценят възможностите, ресурсите и лекотата на достъп до ресурсите.

„Стандартното проектиране на офшорни вятърни турбини се прави със забиване на цилиндрична основа в дъното. Този метод в Черно море е невъзможен, заради големите дълбочини. Тук са възможни други методи за статично поставяне или плаващи платформи. При поставянето на такива мощности трябва да се осигури сигурност при големите вълни в Черно море. Плаващите платформи са нова технология, като те не са усъвършенствани и могат да костват повече от предвидения ресурс“, предупреди експертът.

Доц. Марков коментира, че според различни статистики изграждането на плаващите платформи е около 50% по-скъпо от стандартния метод. И добави, че ВЕИ компаниите рядко черпят от опита, натрупан от петролните компании, за изграждането на подобен тип съоръжения.

Какви са алтернативите за изграждане на вятърни турбини? Има ли рискове за зелените проекти в Черно море? От какво зависи цената на тока от ветрогенераторите? Как може да се гарантира качествено проучване на проектите в зоните в Черно море?

Целия коментар гледайте във видеоматериала на Bloomberg TV Bulgaria.

Всички гости на предаването "Бизнес старт" може да намерите тук.